Лора Роуланд - Якешину

Твърде срамежлива, за да откликне на смелото му изявление, Мидори изрази съгласието си с любящ поглед и прочувствена усмивка. Но бракът между тях изискваше съгласието на родителите им.

— Какво ще правим? — прошепна тя.

Хванал я за ръката, Хирата я стисна успокоително:

— Каквото е необходимо.

Останали сами в детската стая, Сано и Рейко седяха един срещу друг. Звукът от далечния смях на Масахиро подчертаваше неловкото мълчание помежду им. Скована от тревога, Рейко се подготви да посрещне предстоящите обвинения. Тя заслужаваше наказание за грешките си, за непокорството си. Сано беше в правото си да се разведе с нея и дори да й отнеме Масахиро. И ако все още не го беше сторил, можеше да означава просто, че е твърде зает в работата си.

Бе прекарала последните четири дни в обичайните грижи за къщата. Заради Масахиро бе полагала усилия да се държи така, все едно нищо не се бе случило, но в съзнанието й неспирно се редяха картини на ужасни сцени — обезумели монахини и свещеници, кървави трупове, святкащи остриета, огън, потънали в мрак тунели и Анраку, посечен от собствената й десница. Но образът на Хару бе по-ярък и натрапчив от всеки друг. Дори сега не можеше да я забрави. Духът на момичето продължаваше да витае тук между нея и Сано като един безплътен упрек за погрешните й преценки и действия.

— Нормално е да скърбиш за нея — каза тихо Сано, сякаш прочел мислите й.

— Хару бе неморална егоистка. Защо тогава смъртта й така ме е обсебила? — Рейко разпери безпомощно ръце. — Защо ми липсва?

— Защото ти бе нейна приятелка. А и тя все пак доказа, че е достойна за чувствата ти. От Джункецоин разбрах, че си жива благодарение на Хару — едва забележимата усмивка на Сано бе обагрена от ирония: — Само като си помисля колко се старах да докажа вината й и да я осъдят, а тя да ми направи такава огромна услуга!

Скритият смисъл на думите му накара сърцето й да забие учестено.

— Наистина ли е услуга? — върху лицето на Сано се изписа нежност. Безмълвното признание срути и бариерата между тях и изпълни Рейко с облекчение и радост. Все още имаше пречки по пътя към окончателното помиряване, но сега вече тя се беше сдобила с куража да ги преодолее. — Ти през цялото време беше прав, че Хару е непочтена — каза тя. — Съжалявам за всичко, което изрекох и сторих, за да те нараня. Моля те, приеми извиненията ми.

— И ти приеми моите — добави Сано, също като нея обзет от мъчително разкаяние. — Ти беше права, че Хару не е убила Чие или момчето и не е подпалила пожара. Трябваше по-рано да обърна внимание на подозренията ти към „Черният лотос“. Но най-големият ни проблем беше не в твоите грешки или в моето упорство, а в това, че двамата действахме един срещу друг. Няма полза от това, че осъзнаваме вината си, ако не се поучим от опита си, за да се справим по-добре следващия път…

— Следващия път? — Рейко си помисли, че не е чула добре. Съмнението в нея се бореше с въодушевлението. — Нима искаш да кажеш, че… все още желаеш помощта ми след всичко, което се случи?

— Преди няколко дни бих отговорил отрицателно — призна Сано. — Но си дадох сметка, че съм не по-малко склонен към пристрастност от теб и че моите грешки също доведоха до сериозни последствия. Имам нужда някой да ми се противопоставя, когато се опитвам да вземам прибързани решения — и добави с кисела усмивка: — А кой би се справил по-добре от теб?

Рейко засия, обзета от ликуващото съзнание за осъществени желания и възстановена хармония. Лошите спомени започнаха да избледняват.

— Ще съумеем ли да не допуснем бъдещите разследвания отново да ни разделят? — попита тя.

Сано пое ръцете й в своите:

— Поне ще опитаме…

Топлината на ръцете му отприщи у Рейко мощно чувство за всичко, което бяха преживели заедно в съвместния си живот. Тя усети как силата на Сано се слива с нейната, и рече:

— И със сигурност ще успеем!

аригато — благодаря

бакуфу — военнофеодално правителство на Япония

банчо — жилищен район на потомствените васали на Токугава

биш — екстракт от билка, използвана като отрова за стрели

буцудан — будистки възпоменателен олтар

Бушидо Пътят на воина — моралният кодекс на самураите

гомен насай — съжалявам, хиляди извинения

дайкон — ряпа

даймио — едър феодален владетел в средновековна Япония

джите — отбранително оръжие на по-низшите служители в силите на реда

дошин — низш служител в силите на реда и полицейски патрул