Лора Роуланд - Якешину

— Твоето време настъпи — каза той, отправил е тържествуваща усмивка към момичето. Пръстите му се разтвориха. Хару изпищя, сякаш пронизана от невидими остриета. Гръбнакът й се изви, крайниците й се изпънаха. Разгневена, Рейко посече гърдите на Анраку. Той залитна и после се строполи на една страна. Лицето му сияеше в екстаз, а единственото му око бе вперено някъде далеч. — Най-сетне просветление — прошепна той. Лицето и тялото му се сгърчиха от силен спазъм. Сиянието му угасна и смъртта забули очите му. Рейко пусна меча и скочи от подиума.

— Хару, какво ти е? — коленичила, тя докосна страната на момичето. Отговор не последва. Отворените очи на Хару бяха безжизнени; от устата й се процеждаше струйка кръв. Докато Рейко я наблюдаваше, чертите на момичето се отпуснаха и ужасеното й изражение изчезна.

Рейко се разрида. Наблизо видя Хирата, който прегръщаше Мидори, и тогава усети нежно докосване по рамото. Вдигна поглед. До нея стоеше Сано. Помогна й да се изправи и я прегърна. Тя притисна лице до твърдите плочки на ризницата му, а той я поведе навън от помещението.

— Кумаширо, ти си виновен за много убийства — изрече Уеда. Това бе четвъртият ден от процеса срещу „Черният лотос“. Редом до съдията седяха Сано и Хирата. Пред ширасу бяха коленичили Кумаширо и Джункецоин. Китките и глезените им бяха оковани във вериги. Помещението зад тях бе изпълнено с многобройна публика. — Джункецоин — продължи съдията, — ти си виновна за палежа в храма Зоджо — в строгия му поглед се четеше порицание. — Обявявам и двама ви за виновни в извършването на вредни религиозни практики и в таен заговор за унищожаването на Едо и неговото население. За това ви осъждам на смърт чрез обезглавяване! — стражите извлякоха двамата вън от залата. Джункецоин се разплака; лицето на Кумаширо бе застинало в мрачна гримаса. Тълпата, която изпълваше улицата пред имението на Уеда, ги посрещна с яростни викове, ругатни, проклятия и размахани юмруци. Навън беше застудяло, наближаваше буря, но семействата на похитените, поробените и убитите от „Черният лотос“ търпеливо чакаха да видят как ще възтържествува справедливостта.

Броят на жертвите от битката в храма възлизаше на шестстотин и четирийсет членове на „Черният лотос“ и петдесет и осем войници на Сано. Огледът на тунелите разкри пепел и кости от безброй кремирани трупове. Други двеста и деветдесет пленени членове на сектата бяха екзекутирани.

— Можеше да бъде и по-лошо — каза Сано, докато той и Хирата се сбогуваха със съдията. — Хората ми заловиха повечето от бегълците близо до храма Зоджо, а полицията е хванала още в покрайнините на Едо. За щастие това е всичко, — но преживяното го бе разтърсило и изчерпало. Несекващи картини от клането бяха отнели апетита и съня му. Бе разрешил случая с убийствата и бе премахнал голяма опасност за нацията, но нямаше чувство за изпълнен дълг, въпреки че шогунът го бе похвалил за мъжеството му. А и проблемите му с Рейко си оставаха неразрешени. Зает всеки ден от зори до късна нощ да разпитва пленените членове на сектата, той почти не бе виждал жена си, откакто я бе отвел у дома. След битката войниците на Сано съпроводиха до домовете им освободените двеста трийсет и четирима затворници. Сто и петдесет деца, намерени в подземията, бяха върнати на семействата им или настанени в сиропиталища. Двамата синове на министър Фугатами сега живееха у роднини. — Шогунът издаде декрет, с който постави сектата извън закона — добави Сано. — Господарката Кейшо заклейми „Черният лотос“ и след като Анраку е мъртъв, малко вероятно е сектата да се възроди отново. А занапред бакуфу ще засили контрола над останалите религиозни ордени… — но той горчиво съжаляваше, че шогунът бе чакал толкова дълго преди да смаже „Черният лотос“. Освен това вината за бедствието бе и негова. Ако бе повярвал на Рейко по-рано, може би щеше да успее да разпусне сектата без жертви. — Кумаширо и Джункецоин ни разкриха имената на висшите служители от бакуфу, които са членували в сектата — добави Сано. Сред тях беше и собственият му детектив Хачия, който бе предал тайния екип, пратен от Сано да събира сведения в храма. — Някои от тях са се присъединили към армията на Анраку и са били открити сред пленените свещеници. Други са мъртви. Сред оцелелите са и убийците на Фугатами. На всички тях ще им бъде позволено да извършат сепуку 14 14 Ритуално самоубийство, при което коремът се разпаря с кинжал. Привилегия на кастата на воините след опозоряване или при смъртна присъда — Б.пр. . Знаем също кои са последователи на „Черният лотос“ в средите на даймио, на търговското съсловие и на нисшите класи.