Лора Роуланд - Якешину

— Махни се от пътя ни! — заповяда тя на Кумаширо.

И тогава чу викове, дрънчене на метал и тропот на приближаващи стъпки. Вратата се отвори с трясък и в помещението нахлуха шестима самураи, биейки се с още толкова свещеници, които въртяха мечове. Рейко разпозна Сано и хората му. Сърцето й подскочи от радост.

— Хирата! — извика Мидори.

Васалът на Сано забеляза девойката и лицето му засия. Той продължи да се сражава с удвоена сила. Помещението се превърна във водовъртеж от проблясващи остриета и блъскащи се бойци, но Анраку не помръдна от подиума си, наблюдавайки битката с особена еуфория. Неговите осем свещеници побягнаха навън, а игуменката се сви в един ъгъл. Кумаширо се хвърли в битката.

— Рейко! — извика Сано, докато отбиваше ударите на Кумаширо. — Пази Мидори!

Стиснала ръката на приятелката си, Рейко размахваше своя меч срещу свещениците, а в това време Мидори се криеше зад гърба й.

— Хару! — гласът на Анраку, странно спокоен, се извиси над шума. Момичето тъкмо се опитваше да изпълзи встрани и да се скрие, но спря и се обърна към Анраку. — Ела тук — нареди й той. Тя стана и отиде при подиума. Битката продължаваше да се вихри яростно. Пазейки Мидори, Рейко рискува да хвърли поглед към Анраку. Какво правеше той? — Ти не издържа изпита — каза висшият свещеник на Хару, а кадифеният му глас бе изпълнен с неодобрение.

— Моля, дайте ми още една възможност! — възкликна умолително Хару.

Анраку поклати глава.

— Предателствата ти станаха прекалено много за опрощение. Трябва да бъдеш наказана! — той впи пронизващ поглед в очите й и произнесе напевно:

— Засаждам в теб семето на черния лотос… — Хару и притисна ръка върху корема си, а на лицето й се изписа безпокойство, сякаш наистина бе почувствала нещо да прониква в тялото й. Сано, Хирата и с другите самураи вече бяха посекли всичките си противници, с изключение на Кумаширо, който продължаваше да се бие ожесточено. Джункецоин се втурна към вратата, но един войник я хвана. — Семето пуска корени, които плъзват в теб… — Анраку разпери пръсти за илюстрация и изтръгна викове на болка от Хару. — Едва покълналото стръкче покарва и започва да расте. Разклоненията му изпълват вените ти, увиват се около костите ти и пронизват мускулите ти… — Хару започна да трепери и да стене; очите й се бяха изцъклили от ужас; тя се опипваше трескаво, сякаш се мъчеше и да усети чуждия израстък. Рейко установи с изумление, че вярата на Хару в свръхестествените възможности на Анраку бе тъй силна, че заклинанията му й причиняваха физическа болка.

Рейко бързо отведе замаяната Мидори в един ъгъл и я сложи да седне.

— Стой тук — нареди й и се втурна обратно към подиума.

Хипнотичният глас на Анраку продължаваше да нарежда:

— Лотосът се разлиства и острите като нож ръбове на листата му режат, разкъсват… бликва кръв. Стъблото промушва сърцето ти. Оформя се голяма цветна пъпка…

Хару заби пръсти в гърдите си и захъхри високо.

— Боли… Не мога да дишам! — извика тя, обзета от паника.

— Пъпката расте и става все по-голяма — продължаваше Анраку. Единственото му око сега заблестя по-силно; усмивката му излъчваше наслада от нейните страдания.

— Убива ме! — Хару бе разтърсена от конвулсии, лицето й стана пепеляво. Тя падна на колене. — Моля ви, изскубнете го!

— Престани! — извика Рейко към Анраку. Тя вдигна меча си и заповяда: — Остави Хару на мира!

Висшият свещеник не й обърна внимание.

— Почувствай как пъпката на лотоса започва да разцъфва — говореше той на Хару. — Венчелистчетата са черни и остри като бръснач. Докато се разтварят, те разкъсват сърцето ти…

С крайчеца на окото си Рейко видя как острието на Сано се забива дълбоко в бедрото на Кумаширо. Свещеникът залитна и се свлече на колене. С гримаса на отчаяние и с кървяща рана той продължи да размахва меча си срещу самураите, които го обграждаха, докато накрая Хирата нанесе удар в ръката му. Мечът на Кумаширо изхвърча във въздуха. Сано и Хирата го притиснаха към земята.

Хару отчаяно се бореше да си поеме въздух.

Хриптейки, тя изплака:

— Умирам!

— Така отмъщавам на враговете на „Черният лотос“ — заяви Анраку злорадо. Той протегна напред юмруци с насочени към Хару кокалчета. — Нека щом цветът разцъфне докрай, животът ти секне!

Рейко сграбчи Хару за рамото и взе да й нарежда:

— Погледни встрани. Не го слушай. Той е мошеник. Не може да ти причини зло, ако ти не му позволиш! — но погледът на Хару бе като привлечен от магнит към очите на Анраку. Гърчейки се в агония, момичето раздра робата си, опитвайки се да изтръгне цветето от гърдите си. Ноктите й оставяха кървави резки по кожата й. Рейко скочи на подиума. — Спри или ще те убия! — изкрещя тя към висшия свещеник.