Лора Роуланд - Якешину

Висшият свещеник вдигна ръка, призовавайки към търпение.

— Изглежда, ти отново си ме предала, Хару — каза той. — Затова задачата, която ти поставих, вече няма да е достатъчна да докажеш верността си към мен — той нареди на Кумаширо: — Отведи госпожа Рейко до другата ни пленница — Кумаширо преведе Рейко през помещението. Тя се съпротивяваше, но той я принуди да застане на посоченото място с лице към Хару. Другите членове на сектата се наредиха покрай стената зад момичето. — За да заслужиш привилегията да останеш с мен, сега трябва да убиеш не само Мидори, но и Рейко. Можеш да се отървеш първо от госпожа Рейко — каза Анраку на Хару.

Рейко усети, че й призлява, зави й се свят, но успя да види, че Хару не смее да я погледне. Момичето вдигна меча, а Кумаширо бутна Рейко напред, така че острието опря в гърлото й. От допира със студената стомана дъхът й секна. Мислите й отлетяха при сина й. Представи си личицето му, в ушите й зазвъня щастливият му смях, спомни си усещането за топлото му телце в прегръдките си.

Сано, Масахиро и тя бяха тъй щастливи заедно у я дома. Обзе я неустоим копнеж по съпруга и сина й.

Сано, Хирата и четирима детективи се втурнаха през двора на храма, покрай околните постройки и дървета. Докато се сражаваха с връхлитащите свещеници, Сано се озърташе за Рейко, но напразно. Димът лютеше в очите му; цялото тяло го болеше от ударите върху бронята му. Разнесе се нов взрив.

И изведнъж със смразяваща сигурност Сано разбра какво се бе случило с Рейко и Хару.

— Слезли са в подземието! — извика той на Хирата, който се биеше с трима свещеници. Съобразявайки, че някъде в постройките непременно трябва да има входове към тунелите, той се втурна нагоре по стъпалата на главната зала за богослужение. Вратата беше отворена, сумрачното помещение беше празно. На висок олтар, издигнат пред фреска с черен лотос, горяха лампи и ароматни пръчици. Сано спря, за да се огледа; миг по-късно към него се присъединиха и хората му. Той забеляза, че долната част на олтара отпред е закрита с ламперия, украсена с дърворезба. Средната плоскост бе на панти и сега бе отворена. Зад нея зееше черен мрак. — Ето там! — извика Сано и избърза към вратата, която ордите на „Черният лотос“ очевидно бяха забравили да затворят, след като бяха излезли от тунелите. Той и хората му се вмъкнаха под олтара и се гмурнаха в наситеното с мирис на пръст пространство под сградата. Минаха приклекнали под гредите на пода и откриха дупка в земята. Сано видя една стълба, която се спускаше в шахтата и стигаше до тясно осветено пространство, чу отчаяни вопли и ритмично тракане на някакъв механизъм.

— Мидори, идвам! — гласът на Хирата издаваше страх и надежда. — Спускам се първи — той прибра меча си в ножницата и забърза надолу по стълбата. Сано и детективите го последваха. Когато стигнаха дъното и спряха, за да се въоръжат отново, Хирата вече тичаше навътре в тунела. Сано се втурна след него. Изведнъж ги заля непоносима воня. „Помощ! Пуснете ни да излезем!“, изригна неясно множество изтерзани гласове. Хирата се закова на място, възкликвайки: — Милостиви божества! — когато стигна до него, Сано видя от двете страни на тунела врати, залостени с дебели метални прътове. От килиите зад тях през малки, препречени с решетки прозорци навън се протягаха костеливи ръце. Това бе тайният затвор на „Черният лотос“. — Мидори! — извика отново Хирата. — Дойдох да те освободя! — дръпна резето на една от вратите и рязко я отвори. Разнесоха се радостни викове. Олюлявайки се, от килията се изсипаха двайсетина млади мъже, мършави, немощни, целите в мръсни дрипи. Лицата им бяха изпити, косите чорлави. Сано и детективите отвориха и други килии, освобождавайки още стотици мъже и жени в подобно положение, които очевидно не се бяха подчинявали на „Черният лотос“. Като си пробиваше път през тълпата, Хирата крещеше: — Мидори! Къде си? Мидори! — затворниците се втурнаха към изхода. Сано и Хирата провериха килиите до една. Намериха още няколко затворници, твърде изнемощели, за да се движат, но Мидори не беше между тях.

— Няма я тук — каза Хирата, обзет от разочарование.

— Ще я намерим — отвърна Сано, макар че и сам не беше много сигурен в думите си. — Мидори е жива, ще я спасим… и Рейко… — и следвани от детективите, двамата бързо се отправиха към и вътрешността. Когато се озоваха на едно място, в което се вливаха три разклонения, Сано чу свирепи викове. Всички замръзнаха, когато свещеници, размахали мечове, се втурнаха към тях от всички посоки.