Лора Роуланд - Якешину

— Как се озова тук? — попита я доктор Мива.

— Сосакан Сано ме доведе. Успях да избягам — Хару говореше така, сякаш се гордееше със своята находчивост.

— Някой видя ли те да влизаш в тунелите? — попита Кумаширо, очевидно разтревожен за безопасността на подземието. Той хвърли поглед към вратата и Рейко тутакси приклекна под прозорчето. Хару каза:

— Не, навън е страшен хаос и никой не знае, че съм изчезнала — „Продължава да лъже, отбеляза мислено Рейко с ирония, не може да е забравила, че има един човек, който нямаше как да не забележи отсъствието й.“ — О, Анраку сан, толкова съм щастлива, че отново съм при вас! — гласът на Хару затрепери от вълнение и после секна. — Не се ли радвате, че се върнах?

— След като издаде тайните ни, за да си спечелиш повече милост? — попита Джункецоин, без да може да повярва на ушите си. Рейко разбра, че в сектата бяха научили какъв бе резултатът от делото на Хару. — Ти ни предаде. И сега очакваш да те посрещнем с радост? Я виж ти!

Рейко рискува отново да надзърне през прозорчето. Анраку наблюдаваше изпитателно Хару, без да отронва нито дума. Момичето го погледна умолително:

— Моля, нека обясня. Каквото сторих, бе само защото те ме накараха — макар че не виждаше лицето й, Рейко си представи изражението й на наранена невинност.

— Проклета предателка! — изсъска Джункецоин към Хару.

— Да се отървем от нея — каза Кумаширо. Отиде и до Хару и я сграбчи за ръката.

— Пусни ме! — извика Хару. Докато Кумаширо я дърпаше към вратата, тя се извърна към Анраку, който седеше строг и неподвижен на своя олтар, и изплака: — Не мога да понеса отново да ме отделят от вас! Ако ме изхвърлите, те ще ме хванат и ще ме убият. Съжалявам, че ви създадох неприятности. Моля, простете ми! Ако ми позволите да остана, ще ви докажа колко съм ви вярна — тя плачеше вече и Рейко зърна изкривеното й от паника лице. — Обещавам!

Анраку заговори тихо и властно:

— Пусни я! — Кумаширо се поколеба; веждите му увиснаха в изражение на безмълвно недоволство, но той се подчини. Хару се строполи на пода.

Анраку протегна ръка към нея.

— Ела!

С радостен вик тя припълзя до него, сграбчи ръката му и я притисна до лицето си.

— Знаех си, че няма да ме изоставите! — разплака се от радост. — Ще направя каквото пожелаете, за да ви се отплатя за милостта… Игуменката и доктор Мива се опитаха да протестират, но Анраку притисна Хару до себе си и окото му засвятка гневно.

— Не смейте да ме обвинявате! Аз виждам и разбирам всичко, което простосмъртните глупаци като вас не умеят — Мива и Джункецоин се свиха, стреснати от гнева му; Хару седеше под подиума, сгушена в коленете му. — Хару изигра ролята, за която беше предопределена. Тя изпълни кървавото приношение, необходимо, за да задвижи космичните сили. После стана причина за гоненията, които породиха отделяне на духовна енергия в рамките на „Черният лотос“. А сега доведе третия знак, предвещаващ нашия ден на слава — обсадата на храма! — Рейко се удиви как висшият свещеник бе изтълкувал събитията, така че да паснат на предсказанията му. Той, изглежда, вярваше на собствената си безумна логика. Гледайки Хару с любов, той я погали по косите. — Ти наистина си оръдие на съдбата. Благодарение на теб сме свидетели на триумфа на „Черният лотос“.

Хару се накипри като дете, похвалено за добро поведение, и отправи тържествуващ поглед към Джункецоин:

— Ти винаги си ме мразила, защото съм по-важна за него от теб. Сега ще ти кажа точно какво мисля за теб. Ти си една подла, ревнива и тъпа уличница — когато Джункецоин запелтечи от негодувание, Хару се засмя и после се обърна към доктор Мива:

— А ти си един мръсен и противен развратник! — доктор Мива я изгледа кръвнишки; презрителният поглед на Хару се насочи към двамата. — Опитахте се да се отървете от мен, само че не се получи — присмя им се тя. — И двамата ще съжалявате за хулите, с които ме засипахте — после, докато Анраку съзерцаваше последователите си с високомерна усмивка, тя изгледа ядно Кумаширо: — И ти ще съжаляваш, че се опита да ме принудиш да направя самопризнания, като ме изплашиш до смърт…

Рейко бе отвратена от отмъстителната злоба на Хару. Момичето бе извършило палеж и убийство, в момента умираха десетки люде, а тя, изглежда, се интересуваше единствено от това да спечели отново благоволението на Анраку и да отмъсти на враговете си. Отново изпита срам, че се бе отнесла приятелски към Хару.

— Господарю, трябва да възразя на мнението ви за това, колко добре са се стекли обстоятелствата — каза Кумаширо на Анраку. — Бях горе и видях какво става. Нашите хора са подложени на масова сеч. Няма да оцелеят достатъчно, за да завладеят Едо, да не говорим за цяла Япония. Мисията ни е обречена. Селяните не стават за самураи, обучавах ги, но…