Лора Роуланд - Якешину

— Да тръгваме, преди да е станало твърде късно — възкликна умолително Джункецоин. — Можем да оставим Мидори тук с Хару.

Сърцето на Рейко подскочи при тази възможност. Мидори продължаваше да лежи безжизнена. Странна усмивка затрептя на устните на Анраку.

— Ново видение току-що ми разкри последната мисия, за която е предопределена Мидори — той сведе поглед към Хару. — Ти наистина ли искаш да получиш моето опрощение?

— Да — отвърна тя задъхано и вдигна лице, на което се изписа нова надежда, — повече от всичко на света!

— И искаш да докажеш верността си към мен?

— О, да — изхриптя Хару, трогателна в нетърпението си.

— И би направила всичко заради привилегията да ме съпровождаш?

— Всичко, без изключение! — извика Хару, докато Рейко се опитваше да разбере накъде бие този разговор.

Усмивката на висшия свещеник стана по-широка.

— Тогава убий Мидори!

Ужасът отекна в съзнанието на Рейко като звън от разбита камбана. Обзета от паника, тя забеляза как при заповедта на Анраку лицата на Мива и Джункецоин застинаха от изненада. Кумаширо се навъси, сякаш разочарован, че му се отнема удоволствието лично да убие Мидори. Хару бавно отдели ръце от Анраку и се отпусна на пети. Рейко прочете вълнение във внезапно помръкналия профил на момичето.

После тя кимна и отвърна тихо:

— Щом желаете, Анраку сан. Тя стана и отиде при Мидори. Ужасена, че животът на приятелката й е в ръцете на една убийца, Рейко усети, че в гърдите й се надига вик на протест.

Анраку се върна на подиума и нареди на Кумаширо:

— Дай й меча си.

Рейко наблюдаваше изстинала от ужас как свещеникът извади дългия си меч и го подаде на Хару. Тя непохватно стисна дръжката с две ръце. Вдигна острието над главата си и застана на няколко крачки от врата на Мидори. Пое дълбоко въздух и започна да сваля меча, като гледаше встрани към Анраку. Той кимна и се усмихна окуражително. Кумаширо и доктор Мива наблюдаваха движещото се острие, а Джункецоин се извърна настрана и притисна ръка върху устата си. Рейко не бе състояние да помръдне. Можеше само да гледа. Хриповете на Хару и трополенето в тунелите отбелязваха бавно точещото се време. Клепачите на Мидори потръпнаха. Острието увисна над гърлото й. Хару и се поколеба, после стисна конвулсивно дръжката на меча.

Ясното съзнание, че смъртта на Мидори е неизбежна, разтърси Рейко и я изтръгна от вцепенението й.

— Спрете! — изкрещя тя.

Блъсна вратата и се втурна в помещението.

Слисани лица се извърнаха към Рейко. Хару дръпна меча от Мидори. В настъпилото кратко мълчание Рейко се видя как изглежда в очите на присъстващите — уплашена млада жена, която размахва кинжал. После тишината бе разкъсана.

— Това е Рейко, жената на сосакан Сано — възкликна Джункецоин.

— Не ме доближавайте! — заповяда тя с престорена храброст. — Сега ще изведа Мидори — обърна се към Хару, която я гледаше смутено. — Ти ще дойдеш с нас.

Думите й прозвучаха твърде дръзко дори за самата нея. Анраку заповяда спокойно:

— Хванете я! — свещениците я заобиколиха. Рейко размаха кинжал срещу тях. Последва шумна гоненица. Тя се извиваше и нападаше, като оставяше кървави резки по ръцете, които се мъчеха да я докопат. Ранените ругаеха. Кумаширо я сграбчи през кръста, сключи пръсти около дясната й китка и я изви. Болка прониза ръката й, тя извика и изпусна кинжала. Кумаширо притисна ръцете й до тялото в желязна хватка. После се обърна към Анраку.

— Колко невъзпитано от ваша страна да нахлувате в личното ми пространство, госпожо Рейко — каза висшият свещеник с язвителна усмивка.

— По-добре ме пуснете… Мидори също — заяви му Рейко, задъхана и ужасена. — Моят съпруг и войниците му вече нападат подземието. Ще бъдат тук всеки момент.

Анраку посрещна лъжата й с хладнокръвна усмивка, след което се обърна към Хару:

— Значи никой не те е видял да влизаш в подземието, така ли?

Момичето се сви от обвинението в гласа му.

— Никой, кълна се!

— Тогава как ни е открила госпожа Сано?

— Не зная.

— Очевидно ти си й показала пътя — отбеляза злобно Джункецоин. — Довела си я тук да ни нападне.

— Нищо подобно! — възрази Хару. — Никога не съм предполагала, че тя ще тръгне след мен, наистина!

— Сосакан ще дойде да потърси жена си — каза Кумаширо на Анраку.