Лора Роуланд - Якешину

— Отровата, която създадох — обади се доктор Мива с глас хрисим и в същото време горделив, — е много силна. Дори и само няколко от пратениците да стигнат до града, резултатът ще бъде напълно задоволителен.

Джункецоин се изсмя презрително.

— Няколко дози от твоя вонящ бълвоч ще свършат твърде малко, за да бъдат от значение. Ако беше усъвършенствал отровния газ, той щеше да се разнесе от вятъра. Но Шинагава показа, че ти си един жалък неудачник.

Доктор Мива изломоти нещо неясно.

— Господарю мой — обърна се Кумаширо към Анраку. — Войниците скоро ще дойдат да ни търсят тук. Трябва да тръгваме незабавно.

Рейко бе обзета от паника. Ако тръгнеха, тя какво щеше да прави?

— Оставаме — отвърна Анраку. Хару отпусна глава на коленете му, блажено неведома за спора им. — Моята армия ще победи. Ние ще постигнем просветление тук тази нощ точно както предсказаха виденията ми. Няма да позволя врагът да ме прогони.

Но на лицето на Джункецоин бяха изписани страх и стъписване.

— Те може би вече идват — каза тя. — Ще ни убият, аз искам да тръгвам!

— Искаш да ме изоставиш точно когато се възцарява моят нов свят? — глух за разума, Анраку се намръщи. — Така ли ми се отплащаш за богатството и привилегиите, с които те обсипах? С малодушие и предателство? — той отпрати Джункецоин с пренебрежителен жест. — Тогава си върви, не се колебай. Но сториш ли го, нашите пътища се разделят завинаги.

— Не! — извика Джункецоин. — Нямах предвид да ви изоставя — тя се устреми към Анраку, сякаш за да се хвърли в обятията му, но Хару вече ги беше заела.

Силен трясък над земята разтърси тунела. Рейко ахна. Приклекна и закри глава с ръце, когато между гредите се посипа пръст и от стаята на Анраку се разнесоха стъписани възклицания. Тя чу доктор Мива, който извика:

— Те възпламеняват бомбите…

А Джункецоин изпищя:

— Храмът ще се срути и ще ни премаже!

Нов взрив разклати висящите фенери. Докато Рейко се опитваше да овладее ужаса си от люшкащата се под нозете й земя, Анраку заяви благо:

— Може би ще бъде най-добре да потърсим съдбата си другаде. Наредил съм да ни подготвят провизии за пътуване. Ще съживим „Черният лотос“ и ще намерим друг храм… — той стана, слезе от подиума и помогна на Хару да се изправи.

— Без нея! — отсече Кумаширо. Хару смръщи вежди; Анраку се поколеба. Джункецоин занарежда припряно:

— Тя не умее да пази тайна. Ако тръгне с нас, ще ни издаде кои сме. Бакуфу ще ни открият. Никога не можем да бъдем в безопасност в нейно присъствие.

Изоставеха ли Хару, нямаше да има нужда Рейко да тръгва след тях. Тя затаи дъх с надеждата, че ще успее да хване Хару, след като Анраку и служителите му тръгнат, а после да предупреди Сано, преди да успеят да стигнат твърде далеч.

Хару се втренчи във враговете си ужасена и се вкопчи в ръката на Анраку.

— Но аз искам да дойда с вас! Нали няма да ме изоставите?

— Колкото по-малко тръгнем, толкова по-лесно ще си намерим тайно убежище — каза Кумаширо.

Анраку се отърси от Хару и отстъпи от нея.

— Не! — изпищя Хару. Падна на колене и прегърна краката му, след което занарежда трескаво: — Нищо не може да ни раздели. Моята пътека обединява всички останали — вие сам го казахте, не помните ли? Бъдещето на „Черният лотос“ зависи от мен. Ние сме обречени да бъдем винаги заедно. Трябва с да ме вземете с вас.

Анраку впери замислен, изпитателен поглед в Хару. После се обърна към свещениците:

— Доведете затворничката.

Двама свещеници изчезнаха през вратата зад завесите в дъното на помещението. Скоро след това се появиха отново, носейки някакво безжизнено тяло, облечено в сива роба. Ръцете се полюшваха, а дългата коса се влачеше по пода. Главата се изметна към Рейко. Беше Мидори. Очите й бяха затворени, а устните й — леко раздалечени. Когато свещениците я оставиха на земята близо до подиума на Анраку, тя беше в безсъзнание и не помръдваше. Джункецоин възкликна разпалено:

— Тя е шпионка. Не можете да я вземете с нас!

— Имам достатъчно лекарство, за да я поддържам упоена дълго време — каза доктор Мива, плъзгайки жаден поглед по тялото на спящата девойка.

— Ниу Мидори все още има важна мисия, която трябва да изпълни — заяви Анраку невъзмутимо.

— И ще вземете нея, а не мен? — обзета от паника извика Хару и се вкопчи още по-здраво в Анраку. — Не, не можете да го сторите!

— Ако се наложи да я носим, много ще се забавим — изтъкна Кумаширо.

Избухна друга бомба. Джункецоин изпищя; всички се приведоха. Разнесе се грохот като от падаща каменна лавина; наблизо се бе срутил тунел.