Нора Робъртс - Сега и във времето

Но сега стоеше тук и я наблюдаваше, докато минутите отлитаха, и запомняше всеки жест, поглъщаше всеки дъх. Начина, по който косата й бе разпиляна около врата, как нетърпеливо потропваше с крак, когато пръстите й се отпускаха понякога върху клавиатурата, как от време на време прокарваше ръка през косата си, а в следващия миг се втренчваше в монитора, подпряла брадичката си с две ръце. Всеки такъв момент му се струваше скъп и очарователен. Когато най-накрая произнесе името й, гласът му прозвуча глухо.

— Либи…

Тя се стресна и се завъртя на стола, за да го погледне. Антрето зад него беше тъмно. От него се виждаше само един силует, облегнат на касата на вратата. Любовта й към него я задушаваше.

— Не съм те чула да влизаш.

— Беше доста вглъбена в работата си.

— Сигурно. — Когато Кал се приближи, в погледа му се четеше напрежение. — Какво стана с твоята работа? Как мина?

— Всичко е наред.

— Изглеждаш потиснат. Всичко наред ли е наистина?

— Да. — Той я погали по лицето и погледът му омекна. — Наистина няма нищо.

— Какво стана с изчисленията?

— Напредвам. — Кожата й бе като коприна и се затопляше при допира му. — Всъщност днес постигнах по-голям напредък, отколкото очаквах.

— Браво. — За миг му се стори, че в очите й има тъга, ала гласът й прозвуча бодро и окуражаващо. — Радвам се, че напредваш. На връщане с въздухопеда ли се придвижи?

Въпросът й беше глупав. Надали щеше да е изминал целия този път пеша. Прииска й се да го помоли да я повози още веднъж, но този път на лунна светлина. Ала вятърът вече се усилваше и вещаеше дъжд. Би било прекрасно. Кал обаче изглеждаше уморен и угрижен.

— Е, сигурно си прегладнял? — Либи се огледа наоколо, сякаш за първи път забеляза, че бе тъмно. — Не съм разбрала кога е станало толкова късно. Ей сега ще сляза долу и ще приготвя нещо за хапваме.

— Хапването може да почака. — Той я хвана за ръка и я изправи на крака. Компютърът продължаваше да работи. — По-късно можем двамата да слезем долу и да си направим вечеря, а сега съм ужасно впечатлен как изглеждаш с очила. — Тя бързо посегна към очилата си, но Кал сръчно я хвана, преди да ги бе свалила. Сега и двете й ръце бяха в неговите. — Недей да ги сваляш. — Наведе се да я целуне, сякаш експериментираше нещо. Беше си същата, слава Богу. Напрежението изчезна. — Правят те да изглеждаш умна и сериозна.

Въпреки че сърцето й вече бушуваше в гърдите й, Либи се усмихна.

— Аз съм си умна и сериозна.

— Знам. — Той докосна с палци вътрешността на китките й и улови препускащия й пулс. — Сегашният ти вид ме кара да се опитам да проверя колко неинтелектуална мога да те направя да изглеждаш. — Ръцете им бяха все още вплетени, когато Кал се наведе да я целуне. След това се изправи и започна да я докосва с леки целувки по устните, докато дъхът й стана накъсан. — Либи…

— Да?

— Какво можеш да ми кажеш за обичаите в Нова Гвинея?

— Нищо. — Тя стоеше изпъната пред него и издаваше леки стонове, докато устните му докосваха нейните. — Абсолютно нищо. Хайде, Кейлъб, целуни ме.

— Добре. — Той започна да я целува страстно по цялото лице.

Либи се превърна във вулкан, събуден след хилядолетен сън, готов да изригне всеки миг вряща, разтопена лава.

— Докосни ме.

— Добре.

Това никога не бе очаквала да й се случи. Държеше я на ръба само с леки докосвания. После, когато се поокопити, започна да я разсъблича. Най-напред свали блузата й, после махна панталоните й. Озоваха се до леглото. Беше облечена с памучна фланела с връзки. Явно му достави удоволствие да ги развързва леко и бавно, докато я галеше по изваяния врат, и чак накрая я свали. Нито устните му, нито ръцете му преставаха да скитат по цялото и тяло, за да открият всички тайни, които вече бяха разкрити.

Разтопен от удоволствие. Кал махна пуловера си рязко през главата. Либи се учуди как бе възможно желанието толкова да се засилва в сравнение с предишните пъти. Сега вече знаеше къде щяха да се озоват, защото бе минавала по някои от пътеките, по които щеше да я преведе с умението на опитен навигатор.

Кожата му бе мека и гладка. Доставяше й удоволствие да го гали нагоре-надолу по гърба, защото усещаше и силните мускули под нея. Всичко това караше коленете й да омекват. Долови учестеното му дишане, докато прокарваше дланите си от раменете до кръста му.

Да бъдеш желан така отчаяно… Усещаше го и по начина, по който той я докосваше. И по устните му, които все се връщаха върху нейните за следващата по-дълга, по-жадна и по-дълбока целувка. Езикът му играеше с нейния еротично и накрая Кал едва задържа дъха си, когато ръцете й нежно се спуснаха надолу по корема му.