Нора Робъртс - Сега и във времето

Това бе по-лесната част от задачата. Паметта й бе безпогрешна. Съзнаваше също така, че именно тази й способност щеше да й направи лоша услуга впоследствие, когато отново щеше да бъде сама със спомените си. Ала засега успя да впрегне цялата си обективност и се посвети на историята не по-зле, отколкото го бе правила досега за дисертацията си.

След като описа всичко, го препрочете два пъти. На места изтри редове, на други добави, за да се допълни цялата история. Беше добре обучена да прави отчети, напомни си, докато се взираше в монитора. Искаше й се, когато Кал представеше цялата информация на учените от неговото време, да използва всички предимства, които тя би могла да му осигури.

Това бе фантастична история, фантастична в най-буквалния смисъл на думата. Вероятно в неговото време не би звучала толкова фантастично. Как ли биха реагирали хората на неговото завръщане, на историята, която щеше да им разкаже? Случайният откривател, замисли се Либи с усмивка. Е, и Колумб е търсел Индия, когато се е натъкнат на Новия свят.

Харесваше й да мисли, че щяха да го приемат като герой, че името му щеше да остане в учебниците по история.

Той наистина имаше вид на герой, замисли се Либи замечтано, а очилата й се плъзнаха по носа. Беше висок и силен. Превръзката на главата му придаваше някак бандитски вид, както и почти едноседмичната брада, преди да я обръсне. Заради нея, припомни си тя и усети топла вълна от удоволствие.

В неговото си време вероятно бе съвсем обикновен човек. Човек, който може би съвестно изпълнява служебните си задължения, както много други. Който мрази да става рано сутрин всеки ден. Или който си пийва повечко от време на време и понякога забравя да си плаща сметките. Вероятно не е богат, нито пък с гениален ум, а най-малкото световноизвестен. Просто се казва Кейлъб Хорнблоуър, мъж, направил погрешен завой, което го превръща в необикновен човек.

За нея той винаги щеше да си остане необикновен. Щеше да бъде истинският мъж.

Щеше ли изобщо някога да заобича друг мъж отново? Не, отговори си Либи с абсолютна сигурност. Щеше да се отдаде изцяло на работата си, на семейството. Щеше да се задоволи със спомените си. Никога нямаше да обича отново. Още от дете вярваше, че в живота й ще има само един мъж. Може би в това се криеше причината на лесното й концентриране върху учението и кариерата, докато в същото време съученичките и приятелките й намираха време да се влюбват и разлюбват.

Мразеше да греши, усмихна се неохотно тя на самопризнанието си. Смяташе това си качество за недостатък, породен от гордостта й, но винаги бе ненавиждала мисълта, че ще направи погрешна стъпка било в личния или професионалния си живот. И сигурно заради това залягаше над учебниците повече от другите, изследваше по-задълбочено задачите си и анализираше възможно най-старателно.

Усилията й бяха възнаградени. Даде си сметка за това, когато натисна няколко копчета и на екрана се появи дисертацията й. Беше наистина млада за успеха, който бе постигнала. Имаше намерение да постигне още повече.

Може би беше вече на възраст за първа любов, ала старанието и предпазливостта й бяха помогнали да не се отклони от правия път. Любовта й към Кал никога нямаше да се превърне в грешка.

Доволна от заключението си, Либи намести очилата на носа си, наведе се напред и се залови за работа.

Три часа по-късно той я намери погълната от нечия култура толкова различна за нея, колкото и нейната бе странна за Кал. Беше светнала лампата на смрачаване и светлината падаше върху ръцете й.

Силни, способни ръце, замисли се той. Вероятно наследени от майка й. Дългите й пръсти завършваха с къси, оформени нокти без лак. На палеца й имаше белег, който беше забелязал и преди, но смяташе да я попита как се бе сдобила с него.

По пътя на връщане смяташе, че се чувства уморен. Не толкова физически, колкото психически, заради всичките цифри и изчисления, ала сега, когато я видя, забрави за умората си.

Неясно как бе успял да престане да мисли за нея, докато работеше. Усилието беше върховно — да спре да мисли, да престане да я желае, да я отхвърли от съзнанието си. Благодарение именно на тези му усилия днес бе постигнал известен напредък. Вече знаеше какво точно трябва да се направи, за да стигне обратно в своето време. Беше пресметнал шансовете за успех, а също и рисковете. Сега, докато я наблюдаваше, осъзна и жертвата, която трябваше да даде.

Познаваше я съвсем отскоро. Налагаше се да си го повтаря постоянно. Животът му не бе тук, с нея. Имаше свой дом, своя друга идентичност. Имаше и семейство, което обичаше повече, отколкото си бе давал сметка.