Нора Робъртс - Отрова

— Вие сте била разстроена, когато съпругът ви е приключил с бракоразводното дело, за да се ожени за Рене Фокс.

— Да — съгласи се Пилар, въпреки че Хелън отвори уста да възрази. — Глупаво е да го крия, Хелън. Естествено, че бях разстроена. Макар и бракът ни отдавна да не съществуваше, той беше баща на дъщеря ми.

— Скарахте ли се?

— Не. — Устните й се извиха и Клермонт си помисли, че прилича на прекрасна и тъжна мадона. — Трудно беше да се спори с Тони. Той винаги се измъкваше много умело, успяваше да заобиколи аргументите; Аз му дадох онова, което искаше. Нямаше какво повече да се направи, не мислите ли?

— Аз се занимавах с развода на госпожа Авано — намеси се Хелън. — Бях… Познавах и двете страни. Делото беше изключително лесно и елементарно, защото нещата между тях отдавна бяха приключили.

— Но все пак сте била разстроена — отбеляза Магуайър. — Достатъчно разстроена, че да звъните в жилището на бившия си съпруг миналата седмица посред нощ и да отправяте заплахи и обиди.

— Не съм правила подобно нещо. — За пръв път й стана ясно, че ще има битка. Сабите сякаш блеснаха пред очите й. — Никога не съм звънила в апартамента на Тони, нито съм говорила с Рене. Тя си въобразява, че съм аз.

— Госпожо Авано, ние много лесно можем да проверил телефонните разговори.

— Направете го тогава. — Гърбът й се изпъна, а гласът й охладня. — Колкото и да бях разочарована от избора на Тони, той си беше негов. Нямам навика да звъня на когото и да било посред нощ, за да го заплашвам или обиждам.

— Настоящата госпожа Авано твърди обратното.

— Значи или греши, или лъже. Тя ми се обади, наистина след полунощ, и ме обвини в същото. Държа се грубо и цинично. Може да го проверите по телефонните обаждания, инспекторе. Но няма да откриете мое обаждане.

— Защо ще лъже?

— Нямам представа. — Пилар разтърка слепоочията си и въздъхна. — Вероятно не лъже. Сигурна съм, че някой наистина се е обадил и е наговорил тези неща, а тя е решила, че съм аз. Беше много ядосана, направо бясна, Тя не ме харесва по принцип.

— Знаете ли кога новата госпожа Авано е напуснала тържеството онази нощ?

— Не. Честно казано, избягвах ги и двамата. И него, и Рене, доколкото беше възможно. Беше ми неприятно в тъжно.

— Знаете ли защо той е отишъл в апартамента на вашата дъщеря в… — Фирмата за таксита беше проверена и бяха открили часа. Клермонт погледна бележника си, за да се подсети. — В три часа след полунощ.

— Не.

— Къде бяхте по това време?

— В леглото си. Повечето от гостите си бяха отишли. Отидох си в стаята около два часа. Сама — добави тя, защото предугади въпроса. — Казах лека нощ на Софи и веднага си легнах, защото бях изморена. Беше един много дълъг и изморителен ден.

— Може ли за момент да ни оставите сами? — попита Хелън и направи жест с ръка, с който показваше на детективите да излязат от стаята.

— Можела е да стигне от тук до Сан Франциско за около час — подхвърли Магуайър в коридора. — Тя няма алиби за времето, за което говорим. А има достатъчно убедителна причина.

— И защо да се среща с бившия си съпруг в апартамента на дъщерята?

— Нещо като среща на цялото семейство.

— Може би — отговори Клермонт и влезе пак в приемната, защото съдия Мур ги повика.

— Детективи, госпожа Авано желае да ви даде информация. Антъни Авано беше неин съпруг много години и те имат дъщеря. Тя е много депресирана и не иска да каже нещо, което може да опетни репутацията му. Аз я посъветвах обаче, че е много по-конструктивно да ви даде информацията, която може да бъде полезна за вашето разследване. И освен това… Освен това, Пилар — рече тихо и спокойно Хелън, — те така или иначе ще я получат много скоро от други източници.

— Добре. — Пилар стана и закрачи из приемната. — Добре, съгласна съм. Вие ме попитахте дали имам представа, защо той може да е отишъл в апартамента на Софи. Не съм сигурна, но… Тони имаше слабост към жените. Някои хора имат слабост към алкохола, други към хазарта, трети към любовните авантюри. Тони беше от третите. Обичаше жените и непрекъснато се забъркваше в любовни истории. Може би е имал среща с някоя жена, за да прекъсне или да започне поредния си роман.

— Имате ли представа коя може да е била жената?

— Не, престанах да се интересувам от неговите завоевания преди много години. Но сигурно е имало някоя. Той знаеше кой е звънил на Рене онази нощ, сигурна съм в това, усетих го по гласа му. И освен това на тържеството изглеждаше нервен. Това не е присъщо на Тони. Обикновено се перчи. Беше малко груб с Дейвид Кътър и не особено общителен с гостите. Сега се сещам, че ми се стори разстроен, като че го глождеше някакво безпокойство. Не знам. Не го попитах и не направих нищо. Ако бях… не знам дали щях да променя нещо. Това е много болезнено.