Нора Робъртс - Отрова

— Софи? — Пръстите й стиснаха ръката на дъщерята. — Полицията?

— Те имат още много въпроси към нея. И към теб. Може би към всички нас. Знам, че ти е трудно, но трябва да се подготвиш. Мисля, че е добре да се обадиш на адвоката си. И двете трябва да се обадите.

— Не искам адвокат! Нямам нужда от него! За Бога, Тай, Тони е бил убит!

— Именно. В апартамента на дъщеря си само ден след като се е развел с теб и се е оженил за друга жена. Само ден след като Софи му вдигна скандал на публично място.

Вина, силна и горчива, впи острите си зъби в Софи.

— По дяволите, Тай! Ако някоя от нас искаше да го убие, щяхме да го направим преди много време. Преди години.

Тайлър премести поглед върху нея. Енергията й се бе върнала, отбеляза той, сега беше бясна. Е, това беше много по-обнадеждаващо, отколкото състоянието й преди малко.

— Това ли смяташ да кажеш на ченгетата? Този отговор ли ще дадеш на репортерите, когато започнат да ти задават въпроси? Връзките с обществеността са твоя специалност, Софи. Мисли!

Дишането й се ускори. Не можеше да спре. Вътре в нея нещо искаше да експлодира, да прогори тънката и нежна ципа от контрол и самообладание, и да закрещи. После почувства ръката на майка си, която трепереше в нейната и постепенно дойде на себе си.

— Добре. Прав си. Но не съвсем. Не сега. Имаме право да тъгуваме, нали? Първо да бъдем хора и после всичко останало.

Тя стана, отиде до вратата, като чувстваше краката си меки и неуверени.

— Ще слезеш ли долу, за да говориш с nonnа и Илай? Кажи им, трябва да знаят. Искам да остана сама с майка си.

— Добре. Пилар. — Той се наведе и я докосна по коляното. — Съжалявам. — Посрещна погледа на Софи, когато мина покрай нея. Очите й бяха дълбоки и пълни със скръб. И това беше единственото нещо, което запомни, когато затвори вратата помежду им.

Тайлър беше прав, но Софи реши да мисли за това по-късно. Искаше й се да насочи мислите си към нещо незначително. Репортерите започнаха да звънят десет минути след като съобщи на майка си, така че дори не успя да слезе долу й да говори с баба си.

Знаеше каква линия на поведение трябва да поддържа. Сплотеност. Беше готова да се изправи срещу цялата полиция, за да смекчи натиска, който може би щяха да окажат върху майка й.

Нямаше да има никакви изявления за пресата преди да е в състояние да напише подходящото обяснение. Нямаше да има интервюта. Тя беше абсолютно убедена, че убийството на баща й щеше да предизвика медиен бум, но Джиамбели нямаше да правят представление.

А това означаваше, че трябваше да се обади на много телефони, за да уведоми членовете на семейството и свързаните с него лица. И първият човек, на когото трябваше да се обади, беше Хелън Мур. Колко прав беше Тайлър, както винаги!

Трябваше й правен съвет.

— Ще се обадя на леля Хелън — съобщи тя на Тереза.

— Добре. — Баба й седеше в приемната с изправен гръб и каменно лице. — Как е майка ти?

— Искаше да остане няколко минути сама.

Тереза кимна и вдигна ръка, за да хване ръката на Софи. Това беше израз на съпричастие, единственият, който си позволи. Тереза беше сдържан човек.

— На кого от хората си имаш достатъчно доверие, че да му възложиш да напише изявлението за пресата и да пресява телефонните обаждания?

— На себе си. Аз ще го направя, nonnа.

— Добре. — Тереза стисна ръката й и я пусна. — Съжалявам за мъката ти, cara. Тайлър ни разказа всичко. Не ми хареса, че са те разпитвали, преди да си успяла да се консултираш с Хелън или Джеймс.

— Нямам какво да крия. Не знам нищо. Баща ми е убит, както е седял на моя стол в моя апартамент. Как бих могла да не кажа всичко, което може да помогне да открият кой е убиецът?

— Ако не знаеш нищо, не можеш и да им кажеш нищо. — Тереза реши да смени темата и да не мисли за полицията. — Тайлър, донеси на Софи малко вино.

Когато телефонът зазвъня отново, тя потупа по облегалката на стола.

— Аз ще се погрижа — изправи се Тайлър.

— Не, днес не искаме членове на семейството да говорят с пресата. — Софи разтри челото си, нареждайки си да мисли. — Ти най-добре намери Дейвид. Помоли го да дойде веднага тук. Ако можеш, обясни му как стоят нещата. Аз ще започна да пиша изявлението. Засега семейството е в шок и няма да прави никакви коментари. Това поне е просто обяснимо.

— Ще го доведа. — С широка крачка отиде до нея, вдигна лицето й нагоре, като я хвана за брадичката. — На теб не ти трябва вино. Нужен ти е аспирин.

— Нищо не ми трябва. — Тя отстъпи. — Дай ми половин час — обърна се към баба си.