Нора Робъртс - Отрова

Може би през целия си живот съм търсил точно този човек, помисли си Дейвид, като остави Де Морни и тръгна през тълпата към Пилар.

Тя беше облечена в синьо. Тъмносиньо кадифе и дълга огърлица от перли. Изглеждаше топла и царствена, и би казал напълно уверена, ако не бе зърнал искрите на паника в очите й.

В този момент Пилар извърна глава, съвсем мъничко, и го погледна право в очите. И, Господ да ми е на помощ, помисли си Дейвид, тя се изчерви. Съвсем леко наистина, но промени цвета на лицето си. Мисълта, че той е причината за това, направо го подлуди.

— Оглеждах се за вас. — Дейвид взе ръката й, преди тя да успее да каже нещо. — Като хлапак на училищна забава. Знам, че трябва да общувате с всички тук, но искам първо да ми отделите една минута.

Стори й се, че някаква голяма и гореща вълна я отхвърли встрани и я погълна.

— Дейвид…

— Не може да общуваме без вино. Просто не е прието. — Той я повлече със себе си. — Ще говорим за бизнес, за времето. Искам само да ви кажа, че изглеждате много красива, сто, не, хиляда пъти по-красива. Заповядайте.

Дейвид взе чаша шампанско от таблата и й я подаде. — Не мисля, че би трябвало да пиете нещо друго освен шампанско.

Вълните продължаваха да се бунтуват, около нея.

— Не мога да следя мисълта ви.

— И аз не мога да следя мисълта си. Това ме нервира. — Той леко докосна чашата си до нейната. — Би трябвало да кажа, че се извинявам, но ще бъде лъжа. По-добре е да започнем нашите отношения честно, не мислите ли?

— Не. Да. Престани! — Пилар се опита да се усмихне. Той изглеждаше твърде изтънчен, твърде фин с официалния си черен костюм и гъста руса коса, която блестеше като злато на светлината на лампите. Глупава мисъл, каза си Пилар, за жена на нейната възраст. — Децата тук ли са?

— Да. Хленчеха, когато ги довлякох насила, а сега са предоволни да се забавляват тук. Прекрасна си! Казах ли ти го вече?

Тя едва не прихна като младо момиче, но изведнъж се сети, че е на четиридесет и осем, а не на осемнадесет и би трябвало да се държи като дама.

— Да. Доколкото си спомням.

— Боя се, че не би се съгласила да си намерим някое тъмно ъгълче и да…

— Не, изобщо не… Със сигурност.

— Тогава ще танцуваш ли с мен? Може би ще съумея да променя решението ти.

Идеята, че наистина би могъл да го направи я изуми. Ако трябваше да е честна, тя също искаше той да го стори. Но това не беше редно! Беше невъобразимо! Та тя беше с години по-голяма от него!

Господи, какво да направи? Какво да говори? И какво да чувства?

— Знам, че хиляди мисли преминават през главата ти — прошепна той, — Искам да ми ги кажеш всичките.

— О, Боже! — Пилар притисна с ръка стомаха си, където една мека, гореща топка пулсираше сред вълните. — Май си много опитен в ухажването.

— Радвам се, че мислиш така, защото започвам да се чувствам тромав, нетактичен и несръчен всеки път, когато те видя.

— Не ме занасяй. — Тя си пое дъх и се опита да се стегне. — Дейвид, ти си много привлекателен мъж.

— Така ли мислиш? — Той докосна косата й, просто не можеше да устои на порива. Харесваше му как се къдри около ушите й. — Може ли да бъдеш по-точна?

— И много чаровен — добави Пилар, борейки се да запази гласа си равен. — Аз съм много поласкана, но не те познавам. И освен това… — Тя изведнъж се вцепени и усмивката й замръзна. — Здравей, Тони. Здравей, Рене.

— О, Пилар. Изглеждаш чудесно! — Тони се наведе да я целуне по бузата.

— Благодаря. Дейвид Кътър, да ти представя Тони Авано и Рене Фокс.

— Рене Фокс Авано — поправи я Рене с котешко мъркане и вдигна ръката си, за да изложи на показ диамантената брачна халка. — От днес.

Нямаше никакво пробождане в сърцето, осъзна Пилар, макар да си бе мислила, че ще изпита болка. По-скоро се почувства раздразнена, отколкото наранена.

— Моите поздравления. Сигурна съм, че ще бъдете много щастливи.

— Ние вече сме. — Рене плъзна ръката си в дланта на Тони. — Летим направо за Бахамите веднага след Коледа. Ще бъде чудесно да избягаме на слънце, далеч от този студ и дъжд. Ти също трябва да си дадеш малко почивка, Пилар. Изглеждаш доста бледичка.

— Странно. Аз пък си мисля колко жизнена и прекрасна изглежда тази вечер — намеси се Дейвид, взе ръката на Пилар, и я целуна. — Всъщност е крехка и деликатна. Радвам се, че имам възможността да, ви видя, господин Авано, преди да напуснете страната. — Много плавно Дейвид плъзна ръката си около кръста на Пилар. — Опитвах се да се свържа с вас през последните няколко дни. Абсолютно безуспешно, — Той погледна Рене, само с няколко градуса по-учтиво от точката на презрението. — Сега разбирам защо. Нали няма да забравите да ме уведомите за плановете си утре в кабинета ми? Имаме да говорим по работа.