Нора Робъртс - Отрова

— Какво е това шира?

— Сок. — Хм, вино в купа, помисли си Тайлър. Интересна мисъл. — Но ако искаш да опиташ, използвай дървени купи. Дървото ще придаде на ширата еднакъв характер. Не съвсем еднакъв, но все пак.

— Химическа реакция — рече Мади с усмивка. — Видя ли? Това е наука, а не магия.

— А ти си едно малко сладурче. Това е вино и нищо друго. — Без да мисли, той й подаде чашата си.

Мади отпи леко, деликатно, а очичките й бързо се огледаха, да не би баща й да е някъде наблизо. Тя пое виното върху езика си, завъртя го в устната си кухина и го преглътна.

— Доста хубаво.

— Доста хубаво ли? — Тайлър поклати глава и си взе обратно чашата. — Това е „Пино Ноар“, момиченце! Само един варварин може да каже че е „доста хубаво“.

Мади се усмихна, защото беше очарована от мисълта, че го е хванала на въдицата си.

— Ще ми покажеш ли големите бъчви и машините някой път?

— Да, разбира се.

— Господин Делвекио каза, че правите бялото в неръждаеми бъчви, а червеното в дървени. Не успях да го попитам защо. Ти ще ми обясниш ли?

Нима не е сладък?, помисли си Софи. Големият здравеняк Макмилън, потънал в сериозен и задълбочен разговор с една миниатюрната Мортиция. И ако нещата наистина бяха такива, каквито й изглеждаха, това явно му доставяше удоволствие.

Фактът, че той се забавлява, я наведе на мисълта, че е по-добре да избегне срещата им. Ако беше сама, щеше да има повече възможности да се движи, да води разговори и да си избира компания, която да не я притеснява.

Но в този момент Софи си мислеше, че Тайлър е изтеглил печелившия билет.

Щеше да й коства известни усилия и време да си пробие път сред тълпата, за да стигне до него. Но нямаше защо да бърза. В края на краищата тя имаше обществени задължения, които трябваше да изпълнява. Все пак Софи продължи да го държи под око, докато преминаваше от група на група.

— Софи! Зашеметяваща както винаги.

— Джери! Весели празници! — Тя се повдигна на пръсти и го целуна по двете бузи. — Как върви бизнесът?

— Имахме добра година. — Той я прегърна през раменете и я поведе през дегустационната към бара. — Очаквам и тази да е успешна. Едно птиче ми донесе, че планираш брилянтна рекламна кампания.

— Тези малки птичета приказват прекалено много, нали? — Тя се усмихна на бармана. — Шампанско, моля.

— Друго птиче от ятото пък ми изпя, че подготвяш нов етикет. За средния потребител, искаш да завладееш американския пазар.

— Някой трябва да застреля тези приказливи птичета. Видях статия в списание „Вино“ за вашето „Каберне ’84“.

— Чудесна реколта.

— И търгът мина много успешно за вас. Срамота, Софи, да не ми се обадиш, докато си била в Ню Йорк. Знаеше, че очаквах да те видя.

— Нямаше начин. Но ще поправя грешката си следващия път.

Тя вдигна чашата си и отпи.

Той беше привлекателен мъж, елегантен, изискан, почти красив. Благородно посребрените слепоочия му придаваха характерност, а малката трапчинка на брадичката — чар.

Никой от двамата не споменаваше името на баща й или лошо опазената тайна за невярната му съпруга. Вместо това поддържаха леки и приятни отношения, доста напомнящи на флирт.

Двамата с Джери се разбираха, помисли си Софи, при това твърде добре. Конкуренцията между „Джиамбели“ и „Льо Кьор“ беше оспорвана и често пъти безмилостна. И Джеръми де Морни нямаше да се поколебае да използва всякакви средства, за да се бори.

Това й харесваше и не можеше да не му се възхищава.

— Дори ще те поканя на вечеря — продължи Софи. — С вино. Вино „Джиамбели-Макмилън.“ Защото обичаме най-доброто, нали?

— Тогава предлагам продължение с бренди „Льо Кьор“ в моя апартамент.

— Знаеш какво мисля за смесването на работата с… онази работа.

— Ти си жестока жена, Софи.

— А ти си опасен мъж, Джери. Как са децата ти?

— Децата са добре. Майка им ги заведе в Сен Мориц за зимната ваканция.

— Сигурно ти липсват.

— Разбира се. Мислех да прекарам ден-два в долината преди да се върна у дома. Защо ти и аз да не смесим удоволствието с… онова удоволствие?

— Много изкушаващо предложение, Джери, но съм потънала до гуша в работа. Не мисля, че ще мога дъх да си поема до началото на годината. — С периферното си зрение забеляза леко движение и видя майка си да се измъква към женската тоалетна. И на няколко крачки зад нея зърна Рене да я следва забързано. — Всъщност имам малко работа, която трябва да свърша веднага. Приятно ми беше да те видя.

— И на мен също — отговори той и Софи си запробива път през тълпата. И още по-приятно щеше да му е да я види, когато тя и цялата й фамилия бъдат погубени и разорени. Там, на дъното, където им беше мястото.