Нора Робъртс - Отрова

— Моите подчинени знаят какви са плановете ми.

— За съжаление аз не ги знам. Ще ни извините, нали? Трябва да направим няколко обиколки преди да отидем във вилата.

— Това беше неучтиво — прошепна Пилар.

— И какво от това?

Чарът на флирта бе отлетял някъде. На негово място се бяха настанили студенината и безсърдечието. А те, помисли си Пилар, не бяха присъщи на Дейвид, не му приличаха.

— Независимо от факта, че не ми е симпатичен по принцип, аз съм координационен директор и като такъв трябва да бъда информиран, когато някой от висшите ни служители има намерение да напусне страната; Той ме избягва дни наред, не отговаря на телефонните ми обаждания. Не ми пука колко е горд.

— Просто не е свикнал да дава отчет, нито на теб, нито на когото и да било.

— Ще трябва да свикне. — Над главата й Дейвид зърна Тайлър. — И други ще трябва да свикнат. Защо не ме представиш на някои хора, които стоят и се чудят кой съм и какво правя тук?

Тайлър се опитваше да остане незабелязан. Мразеше големите събирания, тържествата, празниците въобще. Тук имаше прекалено много хора, с които трябваше да говори, и прекалено малко, с които наистина можеше да си каже нещо. Вече беше си направил план. Един час в избата, един час в голямата къща. Сетне щеше да се измъкне тихомълком, да си отиде у дома, да погледа телевизия и да си легне.

Както и предполагаше, музиката беше прекалено висока, избата — препълнена с хора, и храната — прекалено много. Стана му забавно, докато наблюдаваше изтупаните и издокарани гости, които се опитваха да изглеждат по-важни от хората, с които разговаряха.

Все едно беше на театър. И колкото по-дълго останеше незабелязан, толкова по-добре щеше да се чувства.

Тайлър стана свидетел на малката драма, която се разигра между Пилар и Рене. Много харесваше Пилар и дори беше готов да се жертва и да излезе от своя безопасен ъгъл, за да й помогне, но Дейвид Кътър се прояви като истински благороден рицар. Кътър го дразнеше, но този път трябваше да му пише отличен за бързата реакция. Този номер с целуването на ръката беше добър ход, с който натри носа както на Рене, така и на Авано.

А онова, което им каза, изтри идиотската усмивка от лицето на Авано за секунди.

Авано си е истински задник, помисли Тайлър, докато отпиваше от виното. Но с Рене, която да го подтиква и непрекъснато ръчка с остена, можеше да стане опасен. Ако Кътър успееше да ги държи настрани, почти щеше да заслужи да бъде приет. Почти.

— Защо стоиш тук съвсем сам?

Тайлър се начумери и се извърна към Мади.

— Защото изобщо не искам да съм тук.

— И поради какви причини? Ти си голям. Можеш да правиш каквото си искаш.

— Наистина ли мислиш така, момиченце? Разочароваш ме.

— Изглеждаш ми раздразнен.

— И наистина съм.

Тя нацупи устничките си и кимна.

— Ясно. Може ли да опитам от твоето вино?

— Не може.

— В Европа на децата дават да пият вино.

Изглеждаше толкова важна, застанала пред него в черните си дрехи и отвратителни грозни обувки, че Тайлър се разсмя.

— Е, тогава върви в Европа. Тук го наричат съучастие в престъпление.

— Аз съм била в Европа, но като малка. Не си спомням много добре. Трябва да се върна. Мисля да поживея малко в Париж. Знаеш ли, говорих с господин Делвекио, майстора. Той ми каза, че правенето на вино било чудо, магия. А аз много добре знам че всъщност е химическа реакция, нали?

— И двете. И нито едното.

— Аз обаче ще докажа, че съм права. Смятам да направя един опит и мисля, че ти можеш да ми помогнеш.

Тайлър замига насреща й. Тя беше едно хубавко, но грозно облечено момиченце с много интересен характер.

— Какво? Защо не говориш с баща си?

— Нали ти си човекът, който прави вино. Мисля да взема няколко грозда, да ги поставя в една купа, без да прибавям каквото и да е. А в друга купа, пълна със същото количество грозде, ще сложа добавки. Нещо като онова, което вие правите.

— Когато гроздето е в купа, аз обикновено го ям — отвърна Тайлър, но тя вече бе събудила любопитството му.

— Виж сега, едната купа ще я оставим настрани. Тя ще представлява магията на господин Делвекио. В другата аз ще сложа добавки и техника. С други думи, ще пришпоря химическия процес. И тогава ще видим кое е станало по-добро.

— Дори и да използваш един и същ сорт грозде, пак ще има разлика във вкусовете.

— Защо?

— Гроздето може да не е от едно и също лозе. А дори и да е, пак може да даде вариации. Зависи от типа на почвата, от торовете, от количеството влага. От времето, когато е било обрано. Как е било обрано. Ти не можеш да дегустираш гроздовите зърна, защото те вече са станали на вино. Ширата във всяка купа ще бъде съвършено различна, дори ако ги оставиш просто така.