Нора Робъртс - Отрова

Инстинктивно посегна да завърти брачната си халка и когато не я намери на пръста си, почувства леко бодване в областта на сърцето. Трябваше да се научи, да свикне с този празен гол пръст. По дяволите, ако не го стореше. Щеше да излезе днес следобед и да си купи някаква скъпа, хващаща окото играчка, която да сложи на третия пръст на лявата си ръка. Това щеше да бъде символ, реши Пилар. Символ на свободата и новото начало. Символ на провала в живота й. С въздишка на поражение, Пилар се отпусна на едно кресло в мига, в който Хелън влезе в стаята.

— Извинявай, заседанието на съда продължи по-дълго.

— Всичко е наред. Винаги си изглеждала различна и страшна, облечена в тази съдийска тога.

— Само ако успея да сваля десет килограма и ще ходя само по бикини под нея. — Хелън свали тогата си и я окачи на закачалката. Под нея вместо бикини носеше скромен кафяв костюм.

Прекалено обикновен, помисли си Пилар. Прекалено прибран и семпъл. Което беше типично за Хелън.

, — Много ти благодаря, че ми отдели време днес. Знам колко си заета.

— Имаме два часа. — Хелън седна на стола зад бюрото си, свали обувките и разтърка пръстите на краката си. — Искаш ли да излезем да обядваме?

— Не съвсем. Хелън… Знам, че не си адвокат по бракоразводни дела, но… Тони е задвижил нещата към приключване. Не знам какво да правя.

— Мога да се заема заради теб, Пилар. Или да ти препоръчам някого. Познавам няколко нашумели и много умни акули, които ще ти свършат работа.

— Ще се чувствам по-добре, ако ти се заемеш и ако го направиш възможно най-просто. И най-чисто.

— Е, това звучи много разочароващо. — Хелън свали очилата си с недоволна гримаса. — Повече щеше да ми хареса, ако пуснем на Тони кръв отвсякъде. Ще ми трябват финансовите ти документи — започна тя и взе жълтия си бележник, за да си води записки. — Добре, че те накарах да разделиш финансите си от неговите още преди години. Но ще трябва да се потрудим, скъпа моя, за да не може да сложи ръка на парите ти. Той сигурно ще предяви претенции, парични и имотни. Не бива да се съгласяваш на нищо.

— Не става дума за пари.

— Ти си мислиш така. Но Тони винаги е живял нашироко и ще иска да продължи да живее по този начин. Колко пари си пропиляла през последните десет години за него?

Пилар се размърда от неудобство.

— Хелън…

— Точно така. Заеми, които никога не ти е връщал. Къщата в Сан Франциско, къщата в Италия. Мебелирането и обзавеждането и на двете.

— Ние продадохме…

— Той продаде — поправи я Хелън. — Тогава не ме послуша, но сега ще ме слушаш или ще си намериш друг адвокат. Ти така и не поиска твоя дял от имотите, които бяха купени с твоите пари. И знам много добре, че той завлече голяма част от бижутата, както и лично твоя собственост в джоба си.

Тя свали очилата си и седна отново. Погледът й стана нежен и тя сложи ръката си върху треперещите пръсти на приятелката си.

— Пилар, обичам те и затова ти казвам всичко това. Ти му позволи да те третира като изтривалка за обувки. По дяволите, оставаше само да си татуираш „Добре дошъл“ на гърдите, да легнеш на прага и да го поканиш да мине през теб. А аз, и другите, които те обичаме, не искахме да гледаме това.

— Може би наистина съм го правила. — Нямаше да плаче сега. Просто трябваше да затисне прясната рана. Да преглътне поредното унижение. — Аз го обичах и си мислех, че след като има нужда от мен, той също ще ме обича поне мъничко в замяна. Но тази нощ нещо се случи и това промени нещата.. Промени и самата мен, предполагам.

— Разкажи ми.

Пилар стана и докато крачеше из кабинета, разказа на Хелън за телефонния разговор.

— Когато го слушах да говори онези нищо незначещи, празни извинения, опитвайки се да оправдае Рейс, макар тя да ме нападна толкова грозно и несправедливо, аз се отвратих от всички нас. А по-късно, когато се успокоих, осъзнах и нещо друго. Не го обичам повече, Хелън. Може би съм престанала да го обичам отдавна, от години. Което ме прави жалка.

— Не. — Хелън взе телефона. — Хайде да си поръчаме нещо за хапване. Ще ти обясня какво трябва да се направи. След това ще подготвим документите. Моля те. — Тя протегна ръката си. — Позволи ми да ти помогна. Наистина.

— Добре — въздъхна Пилар. — Добре. Един час ще ни стигне ли?

— Напълно. Карл? Поръчай, моля те, две пилешки бутчета, салати, две капучино и голяма бутилка студена минерална вода. Благодаря. — Тя остави телефона.

— Чудесно. — Пилар седна отново. — Знаеш ли дали някъде наблизо има добър и скъп златарски магазин?