Нора Робъртс - Публични тайни

— Добър човек беше — каза Брайън. — Би могъл да бъде следващият президент. Щеше да спре тази кървава война.

Щом видя сълзи в очите на баща си, Ема се разтревожи. Погълнати от собствената си скръб, възрастните около нея не й обръщаха внимание. Не познаваше никой на име Кенеди, но и на нея й беше мъчно, че е умрял. Питаше се дали е бил приятел на татко, а може би е бил войник във войната, за която той често говореше.

— Алис, приготви чай. Моля те! — тихо изрече Бев, водейки Брайън към всекидневната.

— В какъв свят ще израснат децата ни? Кога ще проумеят истината, Бев?

Ема се качи горе при Дарън и остави възрастните при чая и сълзите.

Час по-късно те я намериха там, в детската стая. Пееше една от песните на Бев, с които тя често приспиваше бебето. Бев уплашено протегна ръце, но Брайън я спря.

— Недей, добре им е. Не виждащ ли? — Гледката го успокои. Вдигнала краче доста над пода, Ема люлееше бебето, като го подкрепяше внимателно с ръце.

Тя ги погледна и се засмя щастливо.

— Плачеше, но сега е доволен. Усмихна ми се. — Наведе се да го целуне по бузката и то изгука. — Обичаш ме, нали, Дарън?

— Да, обича те. — Брайън тръгна към тях, коленичи пред люлеещия се стол и ги обгърна с ръце. — Благодаря на Господ за всички ви. — Протегна ръка и на Бев. — Без вас сигурно бих полудял.

През следващите седмици Брайън отделяше по-голямо внимание на семейството. Когато беше възможно, работеше вкъщи и дори му минаваше мисълта да пристрои звукозаписно студио към къщата. Войната в Югоизточна Азия го тормозеше. Ужасната и ненужна борба в родната му Ирландия късаше сърцето му. Плочите му се търсеха все повече, но липсваше удовлетворението, което го изпълваше в началото. Музиката си използваше както като външен израз на чувствата си, така и като преграда срещу най-мрачните от тях. Семейството поддържаше равновесието му. То беше просто реалност.

Бев му предложи да заведе Ема в звукозаписното студио. Щяха да записват първите песни от третия си албум. Албум, които за Брайън беше много по-важен дори от дебюта им. Този път трябваше да докаже, че „Девъстейшън“ не са нито случайност, нито бледа имитация на групи като „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“. Трябваше да убеди и себе си, че магията, която усещаше вече цяла година, все още не го е напуснала.

Искаше нещо уникално, определено техен собствен стил. Отстрани десетина добри рок парчета, написани от него и Джоно. Можеха да почакат. Въпреки възраженията на Пит останалите от групата подкрепиха решението му да вмъкнат в паузите политически изявления, любителски бунтарски рок и ирландски фолк. електрически китари и полицейски свирки

Когато Ема влезе в студиото, нямаше представа, че присъства на правенето на музикалната история. За нея беше важно, че е с татко и с неговите момчета. Струваше й се, че това е някаква игра на възрастните апаратурата, инструментите, огледалата. А тя седеше на голям въртящ се стол и пиеше кока кола направо от шишето.

— Не мислиш ли, че на палавницата й доскуча? — попита Джоно, докато свиреше на електрическия орган. Вече носеше два пръстена: с диамант на едното кутре и грамаден сапфир на другото.

— Ако не можем да задържим вниманието на едно малко момиче, по-добре да си вдигаме чуковете. — Брайън намести китарата си. — Искам известно време да бъде близо до мен, Джейн се е разшумяла отново.

— Кучка — каза Джоно благо и вдигна чаша кока-кола с ром.

— И сега няма да стигне доникъде, но е неприятно. — Погледна към Ема и видя, че говори нещо на Чарли. — Твърди, че е била подлъгана да подпише документите. Пит се занимава с това.

— Просто иска повече пари.

Брайън кимна, мрачно усмихнат.

— Няма да измъкне повече от Пит. Нито от мен. Нека да проверим звука в залата.

— Здравей Ема, сладурче. — Стиви спря до нея и я погъделичка по коремчето. — Прослушваш състава ли?

— Ще гледам. — Повдигна глава и се загледа като омагьосана в златната халка на ухото му.

— Чудесно. Винаги свирим по-добре пред публика. Кажи ми нещо, Еми. — Наведе се по-близо до нея и прошепна: — Истината и само истината! Кой е най-добрият от всички?

Въпросът беше станал постоянна шега. Знаейки правилата, Ема се огледа. След това се прегърби и извика:

— Татко!

С това си заслужи възмутено изсумтяване и няколко погъделичкания. От страх да не се напишка, тя се сви на стола.

— В тази страна е забранено да се промиват детски мозъци — каза Стиви, приближавайки се до Брайън.

— Детето има вкус.