Нора Робъртс - Публични тайни

— Тук, в Ню Йорк?

— Тук на върха.

— Никой не живее тук.

— Защо?

— Защото е туристическа забележителност — отвърна тя разсеяно. — И едно от чудесата на света. Човек не може да живее в чудо.

Но детето погледна навън през високата стена и си помисли, че би могло.

Телевизионното студио не впечатли Ема. Не беше нито толкова хубаво, нито толкова голямо, колкото изглеждаше на екрана. Хората бяха съвсем обикновени. Все пак камерите й харесаха. Бяха големи, а и хората зад тях бяха важни. Запита се дали гледането през камерата прилича на онова през телескопа на Емпайър Стейт Билдинг.

Преди да успее да попита Бев, един мъж заговори високо с най-странния американски акцент, който беше слушала. Тя не разбираше половината от това, което той казваше, но различи „Девъстейшън“. Изведнъж се разнесоха неистови викове.

Ема престана да се крие зад полата на Бев и се наведе напред. Въпреки че не можеше да разбере крясъците, схвана, че шумът е одобрителен. Тя се засмя, въпреки че и ръката на Бев леко трепереше в нейната.

Хареса как баща й се движи по сцената, бързо и уверено. Силният му и ясен глас се сля най-напред с гласа на Джоно, а след това пя и със Стиви. Под ярките светлини косата му сияеше като златна. Всичко беше като във вълшебна приказка.

Тази картина щеше да остане завинаги запечатана в паметта и сърцето й — музиката и четиримата млади мъже, изправени на сцената, облени от светлина.

На три хиляди мили от тях Джейн седеше в новия си апартамент. Пред нея на масата имаше половинлитрова бутилка „Джилби“ 3 3 Джин. — Б.пр. и доза метедрин 4 4 Наркотик. — Б.пр. . Горяха десетина свещи. Използваше ги, както и наркотиците, за да повиши настроението си. Звънкият тенор на Брайън се лееше от стерео грамофона.

Благодарение на парите, които получи от него, се беше преместила в Челси 5 5 Квартал в Лондон. — Б.пр. . Тук срещаше млади хора: музиканти, поети, художници и техни последователи. Надяваше се, че в Челси ще открие друг Брайън: идеалист с красиво лице и талантливи ръце.

Прескачаше, когато си поиска до кръчмите, да послуша музика, да си избере приятен компаньон за нощта.

Всяка стая от шест стайния й апартамент беше обзаведена с лъскави нови мебели. Гардеробите й вече бяха пълни с дрехи от модни бутици. Носеше пръстен с огромен диамант, купен миналата седмица, когато беше потисната. Но и той й беше омръзнал.

Някога си мислеше, че сто хиляди лири са най-голямото богатство на света. Но бързо разбра, че многото пари се харчат толкова лесно, колкото и малкото. Имаше достатъчно, за да изкара още известно време, но вече чувстваше, че е продала Ема евтино.

Той трябваше да й заплати много повече, убеждаваше се тя. Много важно, че копелето Пит ще се мръщи и мърмори. Брайън обичаше Ема. Имаше слабост към децата, а тя не успя , да се възползва от това.

Някакви въшливи двадесет и пет хиляди за година. Питаше се как ще живее с тази сума.

Изпи джина и натъпка марихуана в цигарата си.

От време на време продължаваше да проституира по-скоро за компания, но получаваше и допълнителни доходи. Не вярваше, че Ема ще й липсва, но през изминалите седмици тя започна да тъгува за нея.

Дала е живот. Сменяла е пелени. Харчила е трудно спечелените си пари за храна и дрехи. А сега малката пикла вероятно дори не си спомня за нея.

Ще наеме адвокат. Най-добрият — с парите на Брайън. Справедливо е. Никой съд в страната не би оспорил, че детето принадлежи на майката. Ще си върне Ема. Или по-добре, ще получи още пари.

Брайън и противната му жена няма да я забравят, след като им измъкне толкова пари. Никой няма да я забрави: нито миризливата преса, нито тъпата публика, нито нейната малка пикла.

С тези мисли в главата си тя разгъна дозата метедрин и се подготви да се отдаде на опиянението от наркотика.

Ема изгаряше от нетърпение. Навън валеше отвратителен мокър сняг, но тя продължаваше да притиска нослето си към прозореца.

Скоро щяха да дойдат. Така каза Джоно. Но кога? Знаеше, че не трябва непрекъснато да пита, но на нея й омръзна да чака. Носът й измръзна и тя се отдръпна, като запристъпя от крак на крак. Нейният татко ще се върне вкъщи с Бев и новото бебе братче Дарън. Името на братчето беше Дарън. Опита се шепнешком да го произнесе и се засмя.

Нищо от досегашния й живот не е било толкова важно, колкото да си има братче. Ще бъде нейно и ще се нуждае от грижите й. Седмици наред се упражняваше върху куклите.