Нора Робъртс - Публични тайни

Знаеше, че главичката на бебето трябва да се държи много внимателно. То ще се събужда нощем и ще плаче за мляко. Потърка плоските си гърди и се попита дали Дарън би намерил мляко в тях.

Не я пуснаха да го види в болницата. Това толкова я разстрои, че за пръв път, откакто бе дошла в новия си дом, се скри в един шкаф. Още беше сърдита, но знаеше, че възрастните не обръщат внимание на сърдити деца.

Изморена от стоене, седна на перваза на прозореца, погали Чарли и зачака.

Опита се да мисли за нещо друго. За времето, което прекараха в Америка. Ема тихо си повтаряше всичко, което беше видяла. Голямата сребърна арка в Сент Луис. Езерото в Чикаго, голямо като море. И Холивуд. Опита се да си припомни всички букви на големия бял надпис.

Баща й пя на огромен стадион. Наричаха го „Боул“. За нея беше странно, но и забавно да слуша аплодисментите и виковете, разнасящи се на открито.

В Холивуд отпразнуваха рождения й ден, нейния трети рожден ден. Всички опитаха бялата торта, украсена със сребърни топчета.

Почти всеки ден пътуваха със самолет. Още се плашеше, но беше успяла да се справи с гаденето. С тях имаше винаги много хора. Спътници ги наричаше баща й. Глупаво беше, защото не вървяха по пътищата, а летяха.

Най-много й харесваха хотелите с обслужването по стаите и новите легла почти всяка вечер. Сутрин гледаше през прозореца непознати места и хора.

Когато отидат отново в хотел, Дарън ще бъде с тях. Всички ще го обичат.

Като се прозя, седна с кучето, сгушено в ръката й.

Падащият сняг я приспиваше. И тя си спомни за Коледа. Първата, на която и за нея бе имало закачен чорап 6 6 Коледните подаръци се поставят в чорапи, окачени на камината. — Б.пр. на камината. Над украсеното дърво бяха наредени купища подаръци: играчки и кукли с красиви дрехи. Следобед всички играеха на апаши и стражари. Дори Стиви. Нарочно мамеше, за да я накара да се смее, а след това обиколиха на конче цялата къща.

Вечерта баща й наряза коледната гъска. След вечеря тя се бе свила пред огъня, заслушана в музиката.

Това беше най-хубавият ден в нейния живот. Най-най-хубавият! До днес. Шумът на приближаваща кола я накара да се изправи. Опита се да види нещо през прозореца. С пронизителен писък скочи от перваза.

— Джоно! Джоно! Те са тук. Полетя към коридора, тропайки по почистения и излъскан дървен под.

— Почакай. — Джоно се опита да я спре. — Кой е тук?

— Татко, Бев и моето бебе.

— Твоето бебе ли? — Дръпна я за носа и се обърна към Стиви. — Ще отидем ли да посрещнем най-новия Макавой?

— Давай.

— Идвам. — П.М. натъпка последното парче от кейка в устата си, преди да се надигне. — Дали са успели да излязат от болницата, без да се събере тълпа?

— Пред предпазните мерки, които взе Пит, Джеймс Бонд би изглеждал жалък. Две лимузини за примамка, двадесет бодигарда и накрая измъкване с камионетка за цветя. — Той се засмя и заслиза надолу към салона, а Ема го следваше. — Гладът ни прави просяци, Ема, не го забравяй.

Не се интересуваше нито от глада, нито от просяците, нито от нещо друго. Искаше само да види братчето си. В момента, в който вратата се отвори, тя измъкна потната си ръка от ръката на Джоно и прехвърча през салона.

— Нека да го видя — помоли се тя.

Брайън се наведе, за да й покаже бебето. За нея това беше любов от пръв поглед.

То не беше кукла. Както спеше, се виждаше нежното трептене на тъмните му ресници. Устните му бяха малки и влажни, кожата — деликатна, бледа. На главичката си имаше мъничка синя шапка, но баща й каза, че косата му е черна като на Бев. Ръката му беше свита в юмрук и тя го докосна с пръсти. Почувства топлина и слабо помръдване.

Любовта й пламна като факел.

— Какво ще кажеш? — попита я Брайън.

— Дарън. — Изрече името меко, с удоволствие — Той е най-красивото бебе на света.

— Взел е хубавото лице на Макавой — измърмори Джоно, чувствайки се глупаво сантиментален. — Добра работа, Бев.

— Благодаря. — Беше щастлива, че е свършило. Нито една от прочетените книги не беше я подготвила за острата, изтощителна болка при раждането. Беше горда, че е родила сина си по естествен начин, въпреки че последните часове бяха доста рисковани. Сега искаше само да я оставят на мира и да бъде майка.

— Докторът препоръча Бев да лежи през следващите няколко дни — започна Брайън. — Искаш ли да се качиш горе и да починеш?

— Последното нещо, което искам, е легло.

— Тогава влез и седни, чичо Джоно ще приготви чудесен чай.

— Разкошно.