Нора Робъртс - Публични тайни

— Ще трябва да се наредите на опашка.

Питър блъсна назад Ема и тя падна. Той се опитваше да си поеме дъх.

— Съпротивата ти е излишна. Не искам да ти причинявам болка повече от необходимото, Ема.

— Той беше бебе. — Помъчи се да се изправи. — Помниш ли, беше купил за раждането му сребърна купичка, на която бе изписано името му. За първия му рожден ден нае пони за партито.

— Аз го обичах.

— Ти го уби.

— Никога не съм посягал на него. Блекпуул беше груб и се паникьоса. Никога не съм искал да сторя зло на момчето.

Тя рязко отхвърли от лицето си разрошената от вятъра коса.

— Искал си просто да използваш — него и страха, и болката на баща ми за някаква проклета реклама. Ох, сега разбирам — добави тя. — „Синът на Брайън Макавой задигнат от люлката. Рокзвезда плаща кралски откуп, за да спаси любимото си дете.“ Нали това си имал предвид? Много шум в пресата и по телевизията. Репортери се тълпят пред входа, за да чуят изявленията на ужасените родители. А после, когато детето се върне, всичко се повтаря отново. Но той не се върна никога, нали?

— Случилото се е трагично…

— Не ми говори за трагедия. — Забравила за страха си, тя се обърна. Знаеше, че пистолетът е насочен към нея, но това бе без значение. След толкова години най-после си спомни, но почувства само някаква празнина. По-лошото, много по-лошото беше, че разбра безсмислеността на всичко. — Ти беше там, на погребението, с всички нас, със сведени очи, с тържествена физиономия. А през цялото време си гонил целта си. За нещастие момчето умря, но това привлече пресата, нали? — Тя се обърна. — А ти продаде още от проклетите си плочи.

— Посветил съм им почти половината от живота си. — Пит пое дъх. — Аз ги формирах и моделирах, аз сключих договорите, изслушвах проблемите им. Разрешавах ги. Кой мислиш, че им осигури всичко, до което стигнаха? Кой им помагаше да не бъдат изиграни от звукозаписните компании с процентите за авторски права? Кой се бори, за да достигнат върха?

Когато направи стъпка към него, той размаха пистолета и тя спря — наистина й се искаше да живее.

— Мислиш ли, че си им бил необходим? — изсъска му тя. — Наистина ли мислиш, че си бил от някакво значение?

— Аз ги създадох.

— Не. Те, те създадоха.

Не отговори и бръкна в джоба си.

— Да става каквото ще. Дори това, което се случи тази вечер, не ще заличи легендата. Брайън и Джоно са най-вероятните победители за песен на годината. С малко повече късмет групата ще спечели още няколко — за най-добро изпълнение, за рок и за най-добър албум. Сетих се и за още нещо — ти да връчваш наградите. Дъщерята на Брайън и вдовицата на Дру Латимър. Трагедиите се купуват — каза той. — Тази вечер ще има още една. — Подаде й двете таблетки. — Вземи ги. Много са силни. Ще стане по-лесно.

Тя се загледа в очите му.

— Няма да те улесня.

— Много добре. — Пусна ги обратно в джоба. — Падането ще е много дълго, Ема. — Сграбчи я и я задържа до себе си на парапета. — Когато пльоснеш там долу, аз спокойно ще си слизам. Вече съм измислил какво ще кажа. Дошъл съм да те видя как си. В това време е угаснало осветлението и ти си се изплашила до смърт и си хукнала нагоре. Опитал съм се да те спася, но ти си изпаднала в истерия. Винаги си се обвинявала за смъртта на брат си. И накрая не си издържала. — Сграбчи я и я надвеси от парапета. Един от гребените й падна надолу. — Ти единствена знаеш кой е виновен за смъртта на брат ти и ще отнесеш тайната в гроба. — Ема заби ноктите си в него. За миг той загуби равновесие и я пусна. Сетне я сграбчи през кръста и понечи да я хвърли.

Загуби опора, олюля се, след това успя да го отблъсне. Зави й се свят и тя изкрещя.

Майкъл разби вратата. Викаше, но двамата, вкопчили се в борба на живот и смърт, не го чуха. Видя, че Пит посяга към пистолета си и побърза да стреля.

Притисната до парапета, Ема не можеше да диша. Усети, че всеки момент ще полети надолу. Замаяна, видя лицето на Пит под себе си с широко отворени от ужас очи. Пръстите му изпуснаха китката й. След това той падаше, падаше… От набраната инерция тя продължи бавно да се плъзга след него.

Някакви ръце я теглеха назад, издърпваха я от парапета. Отново усети пода под краката си, нечии ръце я държаха здраво. Дочу, че някой много пъти повтори името й.

— Майкъл. — Спокойно отпусна глава на рамото му. — Майкъл, не си отивай.

— Няма.

— Спомних си. — И тогава започна да плаче. — Татко. Аз си спомних. — Протегна ръцете си към него.

Ема гледаше пламъците на огъня, който Стиви беше запалил в камината. Той стоеше пред нея с ръце в джобовете, без да говори. Всички се бяха върнали с нея вкъщи — баща й, П.М. и семейството му, Джоно.