Нора Робъртс - Партньори

— Не би било лесно, а може би дори ще е невъзможно — забеляза Лоръл с професионален и спокоен тон, — да проверим пристигащите и излитащи самолети в една нощ преди десет години.

— Ще започна проверката още в понеделник.

— Тя кимна.

— А аз ще се заема с Кърт. Може да успеем да научим името на детективската фирма, която е търсила Елиз и Чарлз.

— Не.

— Защо не? — попита неразбиращо Лоръл. — Струва си да опитаме, ако приемем тази версия.

— Защото искам ти да се оттеглиш. — Мат произнесе думите равнодушно и стана. — Не искам повече да задаваш каквито и да било въпроси.

— Какви ги говориш, по дяволите? Няма да стигнем доникъде, ако не задавам въпроси!

— Каквото сме постигнали досега, това е. Струва ми се, че сме стигнали до средата. Ала оттук нататък продължавам сам.

Тя вирна брадичка.

— Ти си луд!

Това може би беше последната капка, която преля чашата.

— Да, луд съм! — отговори яростно той и тръгна нервно из стаята, колкото можеше по-далече от нея, за да не я сграбчи за яката и да я разтърси здравата. — Това не е игра. По дяволите! Не се надпреварваме кой ще успее да излезе на първа страница!

— Никога не съм възприемала професията си като игра.

— Не те искам на пътя си.

Очите й се присвиха и станаха като на котка в тъмна нощ.

— Тогава ще стоя настрани. Но и аз не те искам на моя път.

— Ти не разбираш ли, че е опасно! — извика ядосано Мат. — Мисли с главата си! Беше предупредена, и то не веднъж, а цели три пъти. Който и да стои зад смъртта на Ан, няма да се поколебае да убие още веднъж.

Лоръл вдигна вежди. Прекрасните си, изящно извити вежди, които го подлудяваха.

— Значи ще внимавам.

— Не се прави на идиот! Мен никой не ме заплашва, нито ми се обажда по телефона. Никой! — В гласа му имаше паника, истинска паника, ала Лоръл бе прекалено заета със своите мисли, че да я забележи и проумее.

— А искаш ли да знаеш защо, Бейтс? — обърна се тя към него. — Защото аз съм жена и очевидно по-лесно ще се уплаша и ще се предам. По същия начин ти си мислиш, че ако крещиш, ще ме накараш да направя същото.

— Престани да бъдеш по-глупава, отколкото си!

— Но те са забравили едно нещо — продължи, без да му обръща внимание, Лоръл. — И ти си забравил нещо много важно. Че съм журналистка. И за да стигне до истината, до същината на историята, един журналист прави това, което е необходимо. Повечето от нас работят в истинска джунгла, под една или друга форма. Това ни е работата.

— Ала аз не съм влюбен в повечето от вас, журналистките! — извика Мат. — Влюбен съм в теб! — Премина покрай нея, без да я докосне, стигна до масата и грабна една цигара.

Тя го загледа стреснато, докато той ровеше из хартиите за кибрит. Чувстваше се опустошена, сякаш бе тичала по стълби, вземайки но две стъпала наведнъж. Сега, когато бе стигнала до върха, просто бе забравила защо толкова много бе бързала и закъде. Мат ругаеше и чупеше клечка след клечка. Когато успя да запали и се обърна към нея, Лоръл почувства топлина, блясък, удоволствие.

Той седна и я загледа. Какво, по дяволите, беше казал? О, Господи, беше избълвал всичко! Беше поставил всичките си карти на масата, преди да направи залозите! И сега как щеше да играе занапред? Реши да й даде възможност за отстъпление, ако иска.

— Казах ли току-що онова, което мисля, че казах?

Тя не се усмихна, но скръсти ръце пред гърдите си.

— Да. Имам свидетел. — Мат вдигна вежди.

— Тук няма никой.

— Ще подкупя някой да потвърди думите ти.

Той пъхна ръце в джобовете си, защото изпитваше непоносимо желание да отиде до нея и да я докосне.

— Това ли искаш?

Лоръл го изгледа дълго и направи една крачка към него.

— Чудя се защо винаги съм мислела, че си проницателен, интуитивен и наблюдателен. Основно правило е, скъпи Мат, че когато една жена е влюбена в един мъж, много по-добре е, ако и той е влюбен в нея.

Сърцето му биеше леко и забързано. Не си спомняше някога през живота си да се бе чувствал толкова безтегловен.

— Кажи ми — прошепна Мат. — Не ме карай да те моля.

— Мат — леко объркана, че той все още не вижда какво бе изписано на лицето й, Лоръл посегна с ръка към него. — Ти си единственият мъж, с когото съм правила любов, защото си единственият, когото обичам. Нито едно от тези неща няма да се промени.

— Лоръл! — Ала Мат не можа да произнесе нито дума повече, защото устните й намериха неговите. Ръцете му я обгърнаха и притиснаха към него в обръч. О, Господи! Откога беше чакал този миг. Толкова дълго! Не можеше дори да си спомни времето, когато не беше го искал. Времето, когато бе искал да чуе тези думи, все още висящи във въздуха край тях.