Нора Робъртс - Партньори

— Не се прави на много умен, Бейтс — рече уморено тя. — Подай ми содата. — Взе бутилката и отпи направо от нея. — Имаме твърдението на Сюзан, че Ан се е страхувала от тъмнината. А още повече от блатото, което се потвърждава от показанията на Луис, Мариън и Бини. Имаме откраднатите писма от хотелската стая на Сюзан, моята отвратителна малка кутийка, ударът в гърба в блатото и анонимното телефонно обаждане.

Тъй като пишеше, Лоръл не забеляза, че Мат нервно откъсна филтъра на цигарата, която държеше.

— Първият ни разговор с Луис и Мариън. Никакъв резултат, освен проява на емоции, които никак не ти харесаха.

— Но понякога могат да бъдат полезни — вметна неочаквано той, когато гледаш на тях обективно.

Тя отвори уста да му отговори нещо, ала премълча.

— Извинявай, нямах предвид да стрелям от засада. Брюстър — продължи тя. — Знаем, че е влюбен в Ан и че е искал тя да напусне Луис. Никакви други предположения, освен това, което сам каза за себе си. — Лоръл подчерта името на Брюстър с дебела линия и продължи. — Имаме още потвърждението на Мариън и реакцията на Ан. Вторият ми разговор с Луис ме кара да мисля, че той или не е знаел за чувствата на Брюстър, или не ги е смятал за достатъчно важни, че да се тревожи за тях. Защото Брюстър продължава да работи за него.

Тя разтри с ръка задната част на врата си, първият и единствен явен засега знак, че бе изморена.

— И така, в крайна сметка стигнахме до заключението, че Ан не е отишла доброволно в блатото, без някакъв вид външен натиск, и че най-вероятно е продължила да навлиза все по-навътре в него поради липсата на каквато и да било друга възможност. Според моето мнение, Брюстър е най-вероятният кандидат за обвиняем.

Мат побутна леко своя бележник.

— Днес говорих с Кърт.

— Така ли? — Лоръл го погледна и се опита да схване връзката между думите му и нейното последно изречение.

— Поисках от него известно сътрудничество по отношение на теорията, която имам.

— Какво общо има Кърт с това?

— Той е адвокат. — Мат запали цигара. — Както се оказа, имах по-голям късмет, отколкото очаквах. Защото Кърт работи за фирмата, която управлява наследството на Елиз Трулейн.

Тя остави бутилката, коя го бе надигнала.

— И какво общо пък има това с всичко останало?

— Започнах да мисля, че има страшно много общо. Слушай! — Той погледна бележките си. — Петдесет хиляди долара, плюс десет годишни лихви върху тях, не са пипнати. Все още. Парите на Чарлз Трулейн също стоят непипнати. Би трябвало да е направено много дискретно, и сигурен съм, много основно разследване от страна на банката, за да открие двамата бегълци. — Мат прелисти няколко страници, сетне вдигна очи и погледна Лоръл. — Ала в полицията няма постъпила молба за издирването на Елиз или Чарлз Трулейн.

— За какво намекваш?

Той бавно остави бележника си на масата.

— Знаеш за какво намеквам.

Тъй като се нуждаеше от движение, тя стана.

— Мислиш, че са мъртви — рече тихо Лоръл. — Може би. Може да са катастрофирали, или — тя спря насред изречението и Мат разбра, че мислите й протекоха по същия начин, както неговите днес следобед. Лоръл се обърна към него, очите й бяха напрегнати. — Мислиш, че са били мъртви още преди да напуснат Херитидж Оук.

— Това е твърде вероятно, нали? И е повече от възможно.

— Не знам. — Тя притисна с пръсти слепоочията си и се опита да мисли логично. Може да са променили имената си, дори външността си, да са заминали за Европа, или за Ориента, или Бог знае за къде.

— Може — съгласи се той. — Но има много място за съмнение, нали?

— Да, прав си. — Лоръл си пое дълбоко дъх. — И ако тръгнем по тази нишка, предполагайки, че тя с свързана и със смъртта на Ан по някакъв начин, Брюстър остава чист. Невинен. Кой друг тогава би имал мотив? Освен Луис? Ала той е бил извън града.

— Дали наистина е бил? — Мат стана с пълното съзнание, че разговорите, засягащи Луис Трулейн, трябва да бъдат водени много внимателно. Темата беше чувствителна.

— Той има собствен самолет, нали? Може да лети с него когато си поиска. Представи си какви възможности предлага това, а, Лоръл?

Да, тя си представяше. Луис се връща неочаквано, заварва двамата любовници, изпада в шок. В моментно умопомрачение, лудост. С малкия частен самолет телата могат да бъдат закарани където си поиска.

Пребледняла, Лоръл се обърна към Мат. Той очакваше аргументите й или пълно отхвърляне на хипотезата. Но тя не направи нито едното, нито другото.