Нора Робъртс - Партньори

— Брюстър е влюбен в нея. Или поне си мисли, че е. Това няма значение за мъж като него. Той признава на Ан и я моли да напусне Луис заради него. Как се е почувствала тя? Изплашена, объркана, ужасена. И поласкана, може би.

— Поласкана ли?

— Тя е жена — обясни Лоръл. — Млада, невинна, без опит — погледна пак през прозореца, мислейки си за Брюстър. — Да, вероятно е почувствала и трите. Това я потискало, а и той настоявал. Не забеляза ли колко е драматичен, напорист? Ан обича съпруга си, ала не знае как да се справи с чувствата на Брюстър. Не може дори да пише на сестра си за това.

Мат кимна, докато я наблюдаваше.

— Продължавай.

— Може би Брюстър се е свързал с нея и е настоял да се видят. Може би дори е заплашил, че ще говори с Луис. Тя едва ли е искала подобно нещо. Одобрението и доверието на мъжа й са били по-важни за нея. Сигурно е знаела историята с първата му жена. Така че — очите на Лоръл се присвиха, докато се опитваше да си представи какво е станало. — Ан се съгласила да се срещне с него някъде навън, късно, когато Луис работи. Те са спорили, защото тя не искала да напусне Луис. Брюстър е физически силен мъж. Спомни си силните му пръсти, които счупиха молива на две. Той си внушавал, че тя го иска, но се бои да напусне Луис. Завлякъл я далеч от къщата, далеч от светлината. Ан, освен от него, се страхувала и от тъмнината. Отскубнала се и побягнала, но било тъмно и се озовала в блатото, преди да се осъзнае. Загубила се. Брюстър може да се е опитал да я намери, а може би не. И тогава…

— Интересно — промърмори Мат под нос, докато изхвърляше цигарата си през прозореца — и предполагам доста правдоподобно. Щеше ми се да имам тези проклети писма — рече неочаквано той. — Трябва да пише нещо в тях, иначе не биха изчезнали.

— Каквото и да е пишело, вече го няма. — Мат кимна и я погледна замислено.

— Знаеш ли, ще отида в това блато. Искам да го поогледам.

Лоръл усети как по гърба й преминават студени тръпки.

— Тази нощ ли?

— Ъхъ.

Би трябвало да предположи, че в края на краищата ще стигнат до там. Като отметна косата си назад, тя предложи:

— Тогава да отидем да купим някакъв препарат против комари.

Мат се засмя и чукна носа й с пръст.

— Само един от нас ще отиде, скъпа. Ти ще си останеш в къщи и ще оставиш лампата да свети.

Лоръл се намръщи.

— Случаят е мой, Бейтс, забрави ли? Ще дойда. Ти можеш да се присъединиш към мен, ако искаш.

— Случаят е наш — поправи я отново той. — Един Господ знае дали там има нещо друго освен гадни насекоми и кал.

И змии, помисли си тя и едва преглътна от ужас.

— Ала трябва да видим, нали? Мат. — Те се загледаха, намръщени. Като факти имаха само една смърт и толкова. Засега само толкова.

— Хайде пътьом да хапнем нещо — предложи Лоръл и влезе в колата. — И да се върнем в редакцията преди и двамата да са ни уволнили от работа.

Лоръл прекара повече от час с Мат в хранилището на вестника и преглеждаха папки, докато я заболя вратът. С повече късмет до една година вестникът щеше да бъде качен на компютри. Може би щеше да й липсва хранилището с неговата миризма на прах и стара хартия, но едва ли щеше да й липсва неудобството. Някой от екипа на вестника от сега мърмореха, че ще трябва да се учат да работят с терминали, кодове и трикове, с едно натискане на копчето да вкараш или да извадиш информацията, която ти трябва. Тя обаче си бе обещала, и сега докато изправяше и разкършваше схванатия си гръб, си го повтори, че няма да бъде от тях.

— Брюстър е заел втора страница благодарение на юмруците си — промърмори Лоръл, докато прехвърляше статията. — Преди две години, през април — тя вдигна очи. — Никой не може да се похвали с памет като баба ми. Помни като слон.

— Да, нали спомена за някакъв побой заради сестра му.

— Точно така. Неговата сестра се виждала с някой, който явно обичал чашката повече от нея. Видял я в някакъв бар с друг мъж и вдигнал скандал. Брюстър също бил там и се намесил. Цели десет души се опитали да го спрат. Когато успели, той вече бил счупил няколко маси, огледалото, три ребра, носа и челюстта на човека, както и собствената си ръка.

Мат вдигна вежди при изброяването на щетите.

— Я какъв юнак! Подведен ли е под отговорност?

— Отървал се само с глоба — отговори Лоръл. — Опонентът не предявил иск. — Тя отбеляза нещо в бележника си. — Явно, когато Брюстър загуби контрол, положението става напечено. Мисля да потърся сестра му. Може да е говорил с нея за Ан.