Нора Робъртс - Далеч на север

И от ухото му висеше сребърна обица с малтийски кръст.

— Това не е стопроцентово доказателство, Мег.

— Не ми пробутвай тези полицейски глупости, Бърк.

Докато той шофираше, младата жена седеше, притиснала ръце към стомаха си, сякаш изпитваше болка.

— Не са глупости. Нарича се косвена улика. — Умът му препускаше във всички посоки. — Обицата е била в ръцете на поне двама души, преди да стигне до мен. Съдебният лекар не я е виждал. Масово производство е, сигурно по онова време е имало хиляди от тях. Може да я е изгубил, да я е дал на някого, самият той да я е взел назаем. Фактът, че я носи на снимка, направена преди повече от шестнадесет години, не доказва, че е бил с баща ти в планината. Дори малоумен съдебен защитник ще разбие такава версия в съда.

— Той е убил баща ми.

Ед е отмъстителен, беше му казала Хоп след историята с Хоули.

Всички онези връзки между Галоуей и Макс, Галоуей и Бинг, Галоуей и Стивън Уайз.

Имаше и още. Улкът и Макс — загриженият стар приятел, който помага на вдовицата за помена. Улкът и Бинг — хвърляне на подозрението върху човек, който може би си спомня един непринуден разговор отпреди шестнадесет години.

Срязаните гуми и боята по колата на Хоули — отмъщение за сблъскването, прикрито като детски вандализъм.

Пари. Ед Улкът се занимаваше с пари. Какъв по-добър начин да укриеш внезапно получената сума пари от собствената ти банка?

— Това копеле Улкът е убило баща ми.

— Така е. Аз го знам. Ти го знаеш. Той го знае. Но изграждането на обвинение е друго нещо.

— Нали се занимаваш с това от януари. Дори след като щатската полиция приключи случая. Наблюдавала съм те.

— Тогава ме остани да довърша.

— Какво си мислиш, че ще направя? — Мег присви очи срещу слънцето. Беше излязла от къщи без тъмните си очила, без нищо, освен непреодолимата нужда да направи нещо. — Че ще отида при него и ще му опра пистолет в челото?

Нейт долови в гласа й мрачните тонове на скръбта и ярките искрици на гнева и стисна ръката й.

— Не бих се учудил.

— Няма. — Костваше й много усилия да обърне дланта си към неговата, да задържи връзката, когато щеше да е толкова лесно да се отдръпне. И да остане сама с бушуващите си емоции. — Но искам да видя лицето му, Нейт. Ще застана така, че да виждам лицето му, когато го арестуваш.

Главната улица вече беше пълна с хора, бързащи да заемат хубави места. Сгъваеми столове и хладилни чанти стояха на тротоара. Някои вече бяха заети от хора, които шумно сърбаха питиета в пластмасови чаши.

Въздухът жужеше от шума, виковете и смеха, които се опитваха да надвикат силната музика от КЛУН.

По ъглите на площада и страничните улици бяха паркирани фургони, където се продаваха сладолед, хотдог и други лакомства, подходящи за парад. Пъстроцветните знамена се вееха във въздуха.

Около две хиляди души, пресметна Нейт, и повечето от тях деца. Ако денят беше обикновен, щеше просто да влезе в банката и да арестува Ед, без да привлича внимание.

Но беше празник.

Паркира пред участъка и покани Мег вътре.

— Къде са Ото и Питър? — попита той Пийч.

— Навън, сред хората, където би трябвало да бъда и аз. — В очите й се прокрадва раздразнение, докато приглаждаше бухналата си пола с цвят на нарциси върху пълните си бедра.

— Повикай ги тук.

— Нейт, над сто души вече са се събрали в училището. Трябва да…

— Повикай ги тук! — отсече шерифът и продължи към кабинета си, подкрепяйки Мег. — Искам да останеш тук — каза й.

— Не. Глупаво е да го очакваш и е обидно.

— Той е способен на всичко.

— Аз също. Дай ми пистолет.

— Мег, той вече е убил трима души. Ще направи всичко, за да се измъкне.

— Не можеш вечно да ме предпазваш.

— Аз не…

— Точно това правиш. Това е първата ти реакция, надмогни я. Не се оплаквам, когато носиш проблемите от работата си у дома, нито когато се намесваш в живота ми. Не те карам да бъдеш онова, което не си. Не го прави с мен. Дай ми пистолет — обещавам ти, че няма да го използвам, ако не се наложи. Не желая да го убивам. Искам да гние в затвора. Колкото се може по-дълго.

— Настоявам да разбера какво става. — С юмруци на кръста Пийч запълваше рамката на вратата. — Повиках момчетата и в момента никой не се грижи за реда навън. Група гимназисти вече е издигнала боядисан сутиен на пилона, един от конете ритнал турист, който сигурно ще ни съди, а малоумните братя Маки са си донесли буренце бира и вече са пияни като талпи.

Гневът я караше да изстрелва думите като картечница.