Нора Робъртс - Далеч на север

— Не знам. Но такъв човек не заслужава да живее.

— Обицата, която ти показах, е негова.

Интересът победи гнева.

— Около къщата ли я намери?

— Не. Била е в пещерата с Галоуей. Ето за какво трябва да помислим. Кого е харесвал Галоуей, на кого е вярвал, с кого би се изкачвал през зимата? Кой би спечелил нещо от смъртта му? Кой е носел това? — добави и пипна джоба си. — Кой се е смятал за лошо момче и е можел да напусне града за няколко седмици, без никой да го коментира?

— Включваш ме в разследването?

— Да. Да кажем на Джини, че вече е чисто.

Не се знаеше коя бе по-изненадана, когато Мег отиде да прибере кучетата си. Тя или Чарлийн, която точно ги хранеше с остатъци от ресторанта.

— Няма защо да ги хвърлям. Тези кучета не обичат да стоят затворени.

— Налагаше се, докато Бул се излекува.

Неловко застанаха една до друга, докато кучетата се хранеха.

— Знаеш ли какво го е нападнало? — попита след малко Чарлийн.

— Мечка.

— Господи. Имал е късмет, че се е отървал толкова леко. — Чарлийн клекна и изпрати въздушни целувки на Бул. — Горкичкият ми.

— Взе забравям, че обичаш кучета. Никога не си вземала да гледаш.

— Имам си достатъчно работа. — Пръстенът на Мег блесна на слънцето и привлече вниманието й. — Чух за годежа ти.

Хвана ръката на дъщеря си и я дръпна към себе си.

— Джоана от клиниката е разбрала и казала на Роуз, а Роуз — на мен. Щеше ми се ти да ми съобщиш. Значи Нейт наистина го направи, а?

— Късметлийка съм.

— Така е. — Чарлийн пусна ръката й и тръгна, но спря и добави: — И той е късметлия.

За миг Мег замълча.

— Очаквам отровната стрела.

— Няма такава. Изглеждате по-добре заедно, отколкото поотделно. Ако си решила да се омъжваш, поне да е за мъж, с когото си подхождате.

— А защо не мъж, който ме прави щастлива?

— Това имах предвид.

— Добре. Добре — промърмори Мег.

— Може да ви организирам тържество по случай годежа.

Младата жена бръкна в джобовете на джинсовото си яке.

— Няма да чакаме много. Едва ли има нужда от тържество, при положение че ще бъдем сгодени само месец.

— Както искаш.

— Чарлийн — извика Мег, преди майка й да се прибере, — можеш да ми помогнеш за сватбата. — Видя как удоволствие и изненада оживиха лицето на Чарлийн. — Не искам да е някоя лъскава сватба, просто да отпразнуваме събитието у дома, но нека е хубаво.

— Мога да се заема. Със сигурност ще е нужно да има хубава храна, изобилие от напитки. А също и приятна атмосфера. Цветя и украса. Можем да го обсъдим.

— Добре.

— Сега… имам малко работа. Можем да поговорим за това утре.

— Става. Ще оставя кучетата още малко тук, защото току-що ги нахрани, и ще отида за някои покупки.

— До утре тогава.

Чарлийн влезе бързо, преди да е размислила. Отиде до стаята на Джон и почука.

— Отворено е.

Той седеше на малкото си бюро, но се изправи при влизането й.

— Чарлийн. Извинявай, преглеждам писмени работи. Трябва да приключа.

— Не заминавай. — Тя се облегна на вратата. — Моля те, не заминавай.

— Не мога да остана, следователно трябва да замина. Подадох оставка. Помагам на Хоп да ми намери заместник.

— Никой не може да те замести, Джон, каквото и да си мислиш за… другите мъже. Държах се зле с теб. Знаех, че ме обичаш, но не си позволих да ти отвърна със същото. Харесваше ми да си мисля, че има някой, на когото винаги мога да разчитам, но не си позволих да го обикна.

— Знам. Всичко това ми е ясно, Чарлийн. И най-после намерих смелост да го променя.

— Моля те, остави ме да довърша. — С умоляващ поглед скръсти ръце на гърдите си. — Страх ме е и трябва да го кажа, преди да се изпари смелостта ми. Обичам да карам мъжете да ме желаят, да виждам пламъчето в очите им. Харесва ми да спя с тях, особено с по-младите. Така, когато е тъмно и усещам ръцете им върху тялото си, вярвам, че °Ще нямам четиридесет.

Докосна лицето си.

— Мразя факта, че остарявам, Джон, че всеки ден откривам в огледалото нови бръчки. Докато мъжете ме желаят, мога да се преструвам, че съм още млада. Дълго време бях уплашена и ядосана, уморих се.

Пристъпи напред.

— Моля те, Джон, не заминавай. Не ме изоставяй. Ти си единственият мъж след Пат, с когото мога да се отпусна, да се чувствам спокойна. Не знам дали те обичам, но искам да те обикна. Ако останеш, ще се опитам.

— Аз не съм Карл Хайдъл, Чарлийн. И не мога повече да търпя. Не мога да седя тук и да се утешавам с книги, докато ти се въргаляш с някого в леглото.

— Вече няма да има други мъже, кълна се. Ако останеш и ми дадеш шанс. Не знам дали те обичам — повтори тя, — но мисълта да те изгубя ми разкъсва сърцето.