Нора Робъртс - Далеч на север

— Щял е да се върне. — Когато Чарлийн поклати глава, той я притисна по-силно. — Когато водиш разследване, трябва да вникнеш в психиката на жертвата. Научаваш се да четеш мислите й по-добре от онези, които са я познавали приживе. Щял е да се върне.

— Това е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал — каза тя след малко. — Особено човек, който не се опитва да ми бръкне под полата.

Нейт лекичко я потупа по гърба и извади обицата от джоба си.

— Познаваш ли това?

— Хм. — Чарлийн отново подсмъркна и прекара пръст по миглите си, за да ги изсуши. — Хубава е, но ми се струва мъжка. Не бих носила такова нещо. Аз обичам по-ефектните бижута.

— Възможно ли е да е била на Пат?

— На Пат? Не, нямаше такава. Не обичаше кръстовете и изобщо религиозните символи.

— Виждала ли си я преди?

— Не мисля. Но може и да не си спомням. Не е кой знае какво.

Найт реши да започне да я показва и да преценява реакциите. Тъй като Бинг закусваше в „Хижата“, отиде до масата му и залюля обицата.

— Ти ли си я изгубил?

Бинг едва я погледна и се вторачи в очите на шерифа.

— Последния път, когато ти казах, че съм изгубил нещо, пострадах.

— Обичам да връщам вещите на собствениците им.

— Не е моя.

— Знаеш ли на кого е?

— Не си губя времето да разглеждам ушите на хората. И не желая повече да ти гледам мутрата.

— И аз се радвам, че се видяхме, Бинг — подхвърли шеговито и прибра обицата. Забеляза, че механикът беше подстригал малко брадата си — вероятно това беше лятната му прическа. — Февруари 1988. Не мога да открия човек, който да потвърди със сигурност, че си бил тук. Един-двама дори са убедени, че те е нямало.

— Да си гледат работата.

— Макс бил заминал, а чух, че тогава си си падал по Кари.

— Не повече, отколкото по която и да е друга жена.

— Струва ми се, че е било подходящо време да се завъртиш около нея. Приличаш ми на човек, който не пропуска удобните случаи.

— Тя не се интересуваше от мен, защо да си губя времето? По дяволите. По-лесно би било да си платя на час. Може би съм ходил в Анкъридж онази зима. Имаше една курва на име Кейт, с която си имах вземане-даване. Галоуей — също.

— Кейт Курвата?

— Да. Вече не е жива. Какъв срам. — Бинг сви рамене. — Получила сърдечен удар между двама клиенти. Поне така казват. — Сетне се приведе напред. — Не съм убил онова куче.

— Така казваш, но изглежда си по-загрижен за него, отколкото за двамата мъртви мъже.

— Хората могат да се грижат за себе си по-добре, отколкото едно старо сляпо куче. Може би съм ходил в града онази зима. Може би съм видял Галоуей у Кейт. Хич не ми пука.

— Говори ли с него?

— Имах си други проблеми. Той също. Играеше покер.

Нейт вдигна вежди, сякаш беше донякъде изненадан, донякъде заинтересуван.

— Така ли? Внезапно взе да си спомняш много подробности.

— През цялото време ми се навираш в носа, нали? Разваляш ми апетита, затова се опитах да си спомня.

— Ти игра ли покер?

— Бях отишъл за курва, не за да играя комар.

— Спомена ли ти за плановете си да изкачи Безименната?

— За бога, той тъкмо си вдигаше панталоните, а аз се канех да смъкна моите. Не сме си бъбрили. Каза, че му провървяло на карти, затова дошъл само да изчука Кейт и се връщал обратно. Тя пък ми спомена, че този ден било пълно с лунатици, но това било хубаво. Имала много работа. После се захванахме с онова, за което бях отишъл.

— Видя ли Галоуей, след като свърши работата?

— Не си спомням. — Бинг зачопли с вилицата в чинията си. — Може би е идвал в бара, а може би — не. Аз отидох при Айк Трански, трапер, който живееше близо до Скуента, и останах при него няколко дни — ходихме на лов, ловихме риба на леда. После се прибрах.

— Трански ще подкрепи ли това?

Очите на Бинг заприличаха на топчета ахат.

— Не е нужно никой да подкрепя казаното от мен. А и той умря през 1996.

Удобно, помисли си Нейт, докато излизаше. Двамата души, които Бинг беше споменал като потенциални свидетели, бяха мъртви. Или пък нещата можеха да бъдат погледнати от друг ъгъл.

Откраднати ръкавици, откраднат нож, оставени край убито куче. Собственост на човек, който е видял Галоуей и е говорил с него.

Не беше трудно да се сетиш, че Галоуей се е върнал към играта или е спрял да пийне с приятели.

Познайте на кого налетях при Курвата Кейт? Светът е малък, мислеше си Нейт. Малък и стар. Ако Бинг казваше истината, може би убиецът се тревожеше, че Галоуей е споменал кой друг от Лунаби е играел покер и плащал за курви.