Нора Робъртс - Далеч на север

Но беше виждал и преди тази обица и щеше да си спомни къде. Рано или късно. А парите често бяха мотив за убийство.

Докато караше към града, продължаваше да мисли. Галоуей беше притежавал пари и красива жена. Сериозни основания да бъде убит. В град като този жените бяха скъпа стока.

Комитетът по организирането на парада вече поставяше Украсата за Първи май. Тя не се състоеше от обичайните червени, бели и сини знамена, характерни за малките градски паради. Защо Лунаси да бъде като всички останали. Вместо това знамената бяха дъга от синьо, жълто и зелено.

Видя един орел, кацнал върху гирлянда, които сякаш кимаше одобрително.

По главната улица хората чистеха и украсяваха домовете и предприятията си за пролетта. Саксии и висящи кошнички с теменужки и броколи — бяха му казали, че и двете растения са студоустойчиви — вече бяха изнесени навън. Верандите и капаците на прозорците бяха боядисани наново. Мотоциклети и скутери замениха снегомобилите.

Децата ходеха с колела на училище и вече носеха обувки, а не ботуши.

Но планините, които ограждаха царството на пролетта, макар и огрявани по четиринадесет часа дневно, неумолимо се бяха вкопчили в зимата.

Нейт паркира и пусна кучетата в кучкарника. Те го изгледаха жално и опашките им увиснаха.

— Знам, че е гадно. — Клекна и пъхна пръсти през мрежата, за да ги оближат. — Щом хвана лошите, майка ви вече няма да се тревожи и ще ви оставя вкъщи да си играете.

Когато се отдалечи, те завиха тъжно и това го накара да се почувства ужасно виновен.

Мина през фоайето и откри Чарлийн в офиса й.

— Наех за лятото трима колежани — потупа тя компютъра. — С тези резервации ще ми трябва помощ.

— Браво на теб.

— Местните водачи също помагат. През юни тук ще бъде пълно с хубави колежанчета. — Докато го казваше, очите й блеснаха, но на Нейт му се стори, че това беше по-скоро защитна реакция, отколкото радостно очакване.

— Значи всички ще имаме много работа. Чарлийн… — Той затвори вратата. — Ще те попитам нещо и то няма да ти хареса.

— Че кога те е спирало подобно нещо? Нямаше как да бъде деликатен.

— Кой е първият мъж, с когото спа, след като Галоуей замина?

— Не разказвам за себе си на всеки срещнат, Нейт. Ако беше спал с мен, щеше да знаеш.

— Не става дума за клюки, Чарлийн, и това не е игра. Искаш ли да открием кой е убил Пат Галоуей?

— Разбира се. Знаеш ли колко е трудно да планираш погребение, когато покойникът е все още в някаква морга и не знам кога ще мога да го прибера у дома. Всеки ден питам Бинг кога смята, че земята ще омекне достатъчно, за да се копае. За да изкопае гроб за моя Пат.

Тя извади две книжни салфетки от пакетчето на бюрото и си издуха носа.

— Когато майка ми погреба баща ми — каза Нейт, — цял месец обикаля като призрак из къщата. Че дори и повече. Правеше всичко, което трябваше да прави — като теб, но умът й беше другаде. Човек не можеше да стигне до нея. Сякаш се изгуби някъде. Така и не успях да я намеря повече.

Чарлийн примигна, за да преглътне сълзите си, и остави кърпичките.

— Колко тъжно.

— Но ти не си постъпила така. Не си позволила изчезването му да те превърне в призрак. Сега те моля за помощ. Кой те ухажваше, Чарлийн?

— По-добре попитай кой не го е правил. Бях млада и хубава. Трябваше да ме видиш тогава.

Нещо прещрака в ума му, но докато се опитваше да разбере какво е, тя избухна.

— И бях сама! Не знаех, че е мъртъв. Ако знаех, нямаше да бързам толкова да… Бях наранена, ядосана и когато мъжете се тълпят около теб, защо да не си избереш някого? И не само един.

— Изобщо не те обвинявам.

— Първо спах с Джон. — Раменете й трепнаха и тя хвърли салфетките в розовото кошче за боклук. — Знаех, че е влюбен в мен, а и беше толкова сладък. Толкова внимателен — добави тъжно. — Затова отидох при него. Но не само при него. Това ми носеше удовлетворение. Разбивах сърца и бракове. И не ми пукаше.

Овладя се и за пръв път изглеждаше спокойна, почти замислена.

— Никой не е убил Пат заради мен. А ако е било така, го е направил напразно. Защото никога не ми е пукало за когото и да било от тях. Не съм им дала нищо, което да не си върна. Пат не е мъртъв заради мен. А ако е така, кълна се, че не бих могла да го преживея.

— Не, не са го убили заради теб. — Нейт застана зад нея, сложи ръце на раменете й и леко ги разтри. — Не са.

Тя вдигна ръка и я сложи върху неговата.

— Чаках го да се върне. Да види, че не тъгувам за него, да ме пожелае отново. Кълна се в Бога, Нейт, докато не намерихте трупа му, все още го чаках.