Нора Робъртс - Далеч на север

Нейт се залюля на стола.

— Искаш ли значка?

Видя как ръцете на Джейкъб се свиха в юмруци, а после се отпуснаха също толкова бавно, колкото гневът се скри под някаква загадъчна маска.

— Не, не искам. Прекалено тежка е за мен.

— Добре. Ще те… използвам неофициално. Така по-добре ли е?

— Да.

— Смяташ ли, че в Лунаси се е разчуло за хората, които ти казаха за парите?

— Твърде е възможно. Хората обичат да говорят, особено белите.

— Ако с е разчуло за това, не е трудно да се предположи, че след като си близък с Галоуей и Мег, си ми казал какво си разбрал.

Джейкъб сви рамене.

— Защо не са ти попречили да ми кажеш?

Сега Джейкъб се усмихна.

— Живея отдавна и не е лесно да ме убият. Тази история снощи е била глупаво замислена и немарливо изпълнена. Защо просто не те е застрелял в главата, докато се разхождаш край езерото? После ти напълва джобовете с камъни и те праща на дъното. Аз бих постъпил така.

— Благодаря. Значи не е посмял да действа направо. Дори с Галоуей не е действал решително — каза Нейт, докато Джейкъб гледаше дъската. — Било е импулс на лудост, на алчност, възползване от възможността. А може би и трите. Не е било планирано.

— Не. — Замислен, Джейкъб кимна. — Има по-лесни начини да убиеш някого от това да изкачваш планина.

— Един удар с пикел — продължи Нейт. — Един. А след това изведнъж става твърде деликатен и дори не го изважда, нито се отървава от тялото. Това би било твърде директно, щял е да се замеси прекалено много. Същото е и с Макс. Инсценира самоубийство. Макс е виновен колкото него — може би така го е приел. Кучето? Това е просто куче, което ще отвлече вниманието, а и по този начин ще си отмъсти на Стивън Уайз. Но не би се изправил лице в лице с мен.

Той сложи обицата на бюрото си.

— Познаваш ли я?

Джейкъб се намръщи.

— Дрънкулка, символ. Не е ескимоска. Ние си имаме свои символи.

— Мисля, че убиецът я е носил преди шестнадесет години. Отдавна е забравил за нея, но ще си спомни, ако я види. Виждал съм я и преди някъде. — Нейт я вдигна и се загледа в люлеещото се кръстче. — Но къде?

Носеше я непрекъснато у себе си. Това противоречеше на правилата, но я носеше в джоба си, докато си вършеше работата из града.

Не сподели с никого за инцидента у Мег и помоли нея и Джейкъб също да си мълчат. Щяха да си поиграят с убиеца.

Пролетта идваше, дните се удължаваха и зеленината превземаше белите полета. Шерифът си вършеше работата, разговаряше с хората от града си, изслушваше проблемите и оплакванията им.

И разглеждаше ушите на всички мъже, с които разговаряше.

— Могат да се затварят — каза му веднъж Мег.

— Какво?

— Дупките в ушите — или където и да било. — Тя лекичко прокара пръсти по пениса му.

— Моля те. — Не можа да потисне тръпката и тя се разсмя лукаво.

— Чувала съм, че това правело проникването още по-възбуждащо.

— Не си го и помисляй. Как така се затварят?

— Зарастват. Ако са скоро пробити и спреш да носиш обиците, те — Мег издаде мляскаш звук — се затварят.

— По дяволите. Сигурна ли си?

— Някога имах четири дупки тук. — Подръпна лявото си ухо. — Нещо ми скимна и ги пробих.

— Сама? Пробила си ги сама?

— Разбира се. Да не съм някаква мухла! — Претърколи се върху него и тъй като беше гола, умът му се отклони за известно време от разговора. — Няколко месеца носих четири обици, но ми се видя много трудоемко и махнах двете. И дупките се затвориха. — Включи лампата, после наклони глава. — Виждаш ли?

— Можеше да ми го кажеш, преди да огледам ушите на целия град и да си отбележа кой има дупки за обици.

Мег пощипа ухото му.

— И на теб ще ти отива.

— Не.

— Аз мога да ти пробия ухото.

— В никакъв случай. Нито ухото, нито каквото и да било друго.

— Бъзльо!

— Точно така. Сега трябва да мисля отначало, след като списъкът ми няма да е от полза.

Тя го възседна и го пое в себе си.

— Мисли после.

Влезе в „Хижата“ и видя Хоп и Ед, които говореха над порции пържоли със салата. Спря при тях.

— Мога ли да ви прекъсна за малко?

— Разбира се, сядай. — Хоп му направи място. — Обсъждахме поверителни въпроси. Направо ме заболява глава, а Ед е слисан. Чудим се как да разтегнем бюджета, за да построим библиотека. Като начало ще се разположи в сградата на пощата. Какво мислиш?

— Идеята ми се вижда добра.

— Всички сме съгласни с това. — Ед попи устни със салфетката. — Но ни трябват още малко средства, за да успеем. — Той намигна на Хоп. — Знам, че не ти е приятно да го чуеш.