Нора Робъртс - Далеч на север

— Не, не се налагаше. Аз бях тук. Не беше нужно да изтичаш от къщата полугола, за да стреляш по гризли.

— Не беше гризли — изкрещя тя, — а черна мечка.

Нейт я пусна отново на пода.

— По дяволите, Мег.

— Мога да се грижа за себе си и за своите работи.

Той се обърна и на лицето му беше изписан такъв гняв, че Мег отстъпи назад. Това не беше търпеливият любовник, нито ченгето със студените очи. Това беше вбесен мъж, от който лъхаше такъв плам, че би могъл жива да я свари.

— Сега вече си моя, затова свиквай.

— Няма да стоя със скръстени ръце и да се правя на безпомощна, защото…

— Безпомощна, как не! Кой е казал, че трябва да се правиш на безпомощна? Има голяма разлика между това да се правиш на безпомощна и да хукнеш по бельо навън, когато не знаеш какво става. Има огромна разлика, Мег, когато се опитваш да ми попречиш, блъскайки ме с приклада в корема.

— Не съм… Наистина ли го направих? — Странно, но яростта му сякаш я охлади и тя се замисли. — Съжалявам. Не е трябвало.

Сетне притисна ръце към лицето си, пое си няколко пъти дълбоко дъх, докато се освободи от страха, гнева и треперенето.

— Да, не трябваше да правя някои неща, но просто реагирах. Аз… — Протегна ръка с дланта към него в знак на примирие, после отново взе виното си и бавно отпи, за да овлажни пресъхналото си гърло.

— Кучетата са ми партньори. Не можеш да се колебаеш, когато партньорът ти е в опасност. Освен това знаех какво става. Просто нямах време да ти обясня. Нямах време и да ти кажа, че… ми беше приятно да знам, че си до мен навън.

— Дори да не съм се държала добре, фактът, че си с мен, имаше значение.

Гласът й предрезгавя и тя притисна пръстите на свободната си ръка до очите, докато се овладее.

— Ако искаш да ми се караш, няма да ти се разсърдя. Но може би ще изчакаш да си облека нещо. Студено ми е…

— Мисля, че свърших. — Нейт пристъпи към нея и я прегърна здраво.

— Виж, треперя. — Тя се сгуши в него. — Това нямаше да стане, ако ти не беше тук и нямаше на кого да разчитам.

— Да те облечем. — Той продължи да я прегръща, докато влязоха в дневната, после отиде да сложи още цепеници в огъня.

— Трябва да се грижа за теб — каза й, — но няма да те задуша с грижи.

— Знам. Предпочитам да се грижа сама за себе си, но ще се опитам да не ти се бъркам.

— Добре. Сега ми обясни за примамката.

— Мечките са лакоми. Затова заравяш или запечатваш останките от храна, когато спиш на открито, носиш припасите в затворени кутии и ги оставяш далеч от лагера. Или строиш склад за провизиите на колове и винаги сваляш стълбата до него.

Мег обу панталоните си и прекара ръка през косата си.

— Надушат ли храна, мечките тръгват към нея, дори могат да се качват по стълба. Би се изненадал, ако видиш колко са пъргави. Могат да бродят и из града, из населени места, да ровят в кофите за боклук, да ядат от хранилките за птички. Може да се опитат да влязат в някоя къща, само за да проверят няма ли вътре нещо вкусно за ядене. Обикновено можеш да ги подплашиш, но не винаги.

Закопча ризата си и се приближи до огъня.

— На земята отвън имаше месо и се обзалагам, че ще намерим найлонови парчета от пликовете, в които е било. Някой го е сложил там, за да примами мечка към къщата, а можеш да бъдеш напълно сигурен, че по това време на годината със сигурност ще успееш. Мечките току-що се събуждат и са гладни.

— Значи някой е сложил примамката с надеждата, че ще влезеш в капана.

— Не, не аз. Ти. — Коремът й се сви. — Помисли си. Вероятно е сложил примамките по някое време днес, преди да се върна. Ако някой се беше опитал да го направи, докато бяхме тук, щяхме да чуем кучетата да лаят. Но ако си сам тук, както снощи, какво щеше да направиш, ако беше чул кучетата да лаят, както тази вечер?

— Щях да изляза да проверя защо, но нямаше да съм невъоръжен.

— Щеше да носиш пистолет — кимна тя. — Може и да е възможно да убиеш мечка с пистолет или да я уплашиш — ако имаш късмет и стреляш достатъчно пъти, преди тя да изтръгне пистолета от ръката ти и да го изяде. Най-често просто ще я вбесиш. Особено ако става дума за мечка, която се бие с две ядосани хъскита. Щеше да мине през тях, Нейт. Вероятно щяха да я наранят, но щеше да ги разкъса на парчета. И ако ти беше тук сам с пистолета, също можеше да бъдеш разкъсан на парчета. Най-вероятно. Ранената мечка, раздразнената мечка щеше да влезе през вратата след теб. На това е разчитал онзи, който е оставил примамката.

— Ако е така, значи здраво съм подплашил някого.