Нора Робъртс - Далеч на север

Старшият барабанчик пристъпваше наперено под цилиндъра си, а оркестърът мощно засвири „We will rock you“.

Нейт забеляза Питър на първата пресечка и притисна устни до ухото на Мег.

— Да отидем до продавача на балони. Ще ти купя балон. Те ще ни подминат и така ще успеем да ги държим под око още малко.

— Червен.

— Естествено.

Ето го краят на обиколката, помисли си той. Отборът по хокей вече се беше върнал и навярно всички се бяха отправили при приятелите си, бяха се смесили с тълпата. Оркестрантите щяха да отидат в училището, за да съблекат униформите.

Нямаше да има почти никой. А и Питър щеше да се погрижи всички да се разотидат.

Нейт спря пред клоуна с оранжева перука, който продаваше балони.

— Божичко, Хари, ти ли си това?

— Идеята е на Деб.

— Много ти отива. — Шерифът се наведе, за да хвърли поглед на кабриолета и тълпата. — Един червен за моето момиче.

Посегна към портфейла си, слушайки с половин ухо как Хари и Мег обсъждат с каква форма да е балонът. Видя Питър да върви по отсрещния тротоар и заедно с музиката от оркестъра, дочу тропота на конски копита.

Децата се разпищяха и се спуснаха напред, когато Хоп и Ед започнаха да хвърлят бонбони. Плати балона и отново се обърна към парада.

И зърна Кобън, чиято светлоруса коса блестеше на слънцето сред тълпата. Видя го и Ед.

— По дяволите, защо не изчака?

По лицето на Ед се изписа паника. Виждайки това, Нейт се опита да си пробие път през хората, оформили плътна стена до бордюра. Нямаше да успее да стигне навреме. Виковете и аплодисментите се разливаха като вълна сред тълпата. Те не стихнаха и когато Ед скочи от кабриолета, дори когато извади пистолет изпод сакото ся.

Сякаш очаквайки някакво представление, хората се разделиха, за да му направят път, когато заместник-кметът хукна към отсрещния край на улицата. Едва когато започна да разблъсква хората по пътя си, се разнесоха писъци.

Докато си пробиваше път, Нейт чу стрелба.

— Долу! Всички да залегнат!

Прекоси тичешком улицата, прескачайки шокираните минувачи. И видя Ед да отстъпва по празния тротоар зад преградите, държейки пистолета до главата на една жена.

— Назад! — извика. — Хвърли пистолета и отстъпи. Ще я убия. Знаеш, че ще го направя.

— Да, знам. — Зад себе си чуваше викове и постепенното затихване на отдалечаващата се музика от оркестъра, който маршируваше, без да знае какво става. До бордюра имаше паркирани коли и камиони, сградите имаха странични врати, които сигурно не бяха заключени.

Трябваше да привлече вниманието на Ед, преди тон да се опомни достатъчно и да завлече заложницата си в някоя къща.

— Къде ще отидеш, Ед?

— Не се тревожи за това. Мисли за нея. — Улкът раздруса жената. — Ще й пусна куршум в мозъка.

— Както направи с Макс.

— Направих каквото трябваше. Това е начинът да оцелееш тук.

— Може би. — Видя, че челото на Ед блести от пот. — Но този път няма да се измъкнеш. Ще те застрелям на място. Знаеш, че ще го направя.

— Ако не хвърлиш пистолета, все едно ти си я убил. — Улкът издърпа хлипащата жена още няколко метра назад. — Точно както си убил партньора си. Ти си мекушав, Бърк. Не би могъл да живееш с тази вина.

— Но аз мога. — Мег застана до шерифа и се прицели между очите на Ед. — Ти ме познаваш, копеле. Ще те застрелям като болен кон и ще спя спокойно.

— Мег — предупреди я Нейт. — Отстъпи.

— Мога да убия нея и един от вас, ако е нужно.

— Нея може би — съгласи се Мег. — Но изобщо не ми пука за нея. Давай, застреляй я. Ще бъдеш мъртъв, преди да е паднала на земята.

— Отдръпни се, Мег. — Нейт повиши глас, без да сваля поглед от лицето на Ед. — Направи каквото ти казвам, веднага.

Изведнъж се чуха гласове и тропот от крака. Тълпата прииждаше. Любопитството и ужасът бяха надделели над страха.

— Хвърли пистолета и я пусни — нареди Нейт. — Направи го веднага и ще имаш шанс.

Забеляза, че Кобън заобикаля отзад и разбра, че някой ще умре.

Сякаш адът се разтвори.

Ед се обърна и стреля. Нейт видя как Кобън се претърколи, за да се прикрие, от рамото му рукна кръв. Служебният му револвер лежеше на тротоара, където го беше изпуснал.

Втори куршум се заби в сградата до Нейт. Хиляда души изкрещяха в един глас.

Не им обърна внимание. Кръвта му се беше вледенила.

Запрати Мег назад на земята. Тя го изруга, когато пристъпи напред с насочен пистолет.

— Ако някой умре днес — каза Нейт хладно, — това ще си ти, Ед.

— Какво правиш? — изкрещя Улкът, когато той продължи да върви към него. — Какво правиш, по дяволите?