Нора Робъртс - Далеч на север

— Върша си работата. Това е моят град. Свали пистолета или ще те застрелям като куц кон.

— Върви по дяволите! — Ед блъсна жената към него и се скри зад една кола.

Нейт я остави да се свлече на тротоара, мина зад една от колите и се озова на платното.

Приклекнал, той погледна през рамо и видя, че Мег успокоява жената, за чийто живот бе казала, че ней пука.

— Отивай! — изсъска към него. — Хвани копелето! После запълзя по корем към ранения Кобън. Ед стреля и куршумът счупи предното стъкло на една кола.

— Това ще свърши тук и сега! — извика Нейт. — Хвърли пистолета или ще дойда да ти го взема.

— Ти си нищожество! — В гласа на Улкът се долавяше нещо повече от паника и гняв. — Ти дори не си оттук. — В него имаше сълзи. Банкерът излезе от прикритието си и започна да стреля като луд. Стъкла се чупеха и летяха из въздуха като смъртоносни остриета, металът кънтеше от рикошети.

Шерифът се изправи и тръгна по улицата с вдигнат револвер. Почувства, че нещо го жилна по рамото — приличаше на едра разгневена пчела.

— Хвърли пистолета, кучи сине!

Ед изкрещя, обърна се и се прицели. Нейт стреля.

Видя как Ед се хвана за бедрото и се свлече на земята. Продължи да крачи невъзмутимо към него, докато стигна до пистолета, изпуснат при падането.

— Арестуван си, страхливецо — каза спокойно, докато обръщаше Ед по корем, извиваше ръцете му и слагаше белезниците. После клекна и заговори тихо, докато изцъклените от болка очи на престъпника премигваха. — Ти стреля по полицай. — Погледна без особен интерес към тънката струя кръв, която се стичаше над собствения му лакът. По двама. Свършено е с теб.

— Трябва ли да доведем Кен? — Гласът на Хоп звучеше спокойно, но когато Нейт я погледна, видя, че ръцете и раменете й треперят.

— Няма да е зле. — Посочи с брадичка хората, които бяха прескочили преградата или пропълзели под нея. — Опитай се да разкараш тези хора.

— Това е твоя работа, шерифе. — Хоп се опита да се усмихне, но изражението й се смрази, когато погледна към Ед. — Телевизионният екип засне почти всичко. Очевидно операторът е много опитен. В интервютата, които предстоят, със сигурност ще изясним едно — този тук не е един от нас.

Тя умишлено се отдръпна от Ед и протегна ръка на шерифа, сякаш за да му помогне да стане.

— Но ти си един от нас, Игнейшъс, благодаря на Бога за това.

Когато хвана ръката й, усети, че още леко трепери.

— Някой друг пострада ли?

— Нищо сериозно. — Тя преглътна сълзите си. — Ти се погрижи за нас.

— Добре. — Нейт кимна, когато видя, че Ото и Питър вече разпръсват тълпата.

После се огледа и съзря Мег, сгушена в един вход. Тя отвърна на погледа му. По ръцете й имаше кръв, явно беше успяла умело да превърже раненото рамо на Кобън.

Тя разсеяно прокара ръка по бузата си и я изцапа с кръв. После се усмихна и му прати въздушна целувка.

Казаха, че е било цяло щастие, дето никой не е бил убит, а многобройните счупени кости, сътресения и повърхности рани, получени при падане по време на паниката, бяха леки.

Казаха, че нанесените щети не били големи — счупени витрини, прозорци на коли, улична лампа. Джим Маки гордо заяви на репортера от Ен Би Си, че ще запази дупките от куршуми по пикапа си.

Казаха, че престрелката била кулминацията в първомайския парад в Лунаси, Аляска.

Казаха много неща.

Медиите вдигнаха голям шум. Напрегнатият и рискован арест на Едуард Улкът, обвинен в убийството на Патрик Галоуей, Ледения човек от Безименната планина, остана централна национална новина седмици наред.

Нейт не гледа филма, следеше само статиите в „Лунатик“.

Към края на май интересът на външния свят към събитията в Лунаси се изчерпа.

— Дълъг ден — подхвърли Мег, когато излезе да седне до него на терасата.

— Обичам дългите дни.

Тя му подаде бира и заедно загледаха небето. Беше десет вечерта и съвсем светло.

Градината й беше разцъфтяла. Далиите, както се очакваше, бяха невероятни, а наситеносините ралици се издигаха на метър и половина над земята.

Ще пораснат още, помисли си тя. Имаха цяло лято, множество дълги дни, изпълнени със светлина.

Предишния ден най-после бяха погребали баща й. Целият град без изключение се беше стекъл на погребението. Имаше и много журналисти, но за нея бяха важни хората от града.

Чарлийн се беше държала спокойно. Поне доколкото можеше да бъде спокойна. Не беше позирала пред камерите, а беше стояла кротко — с достойнство, каквото Мег преди не бе забелязвала у нея, — стиснала ръката на Професора.