Нора Робъртс - Съдружник по неволя

— Да. — Зак с жест посочи брат си. — Ще мога да го понеса, струва ми се. Ами ти?

— Тук съм — изръмжа Ник.

— Ей! — провикна се някакъв мъж, който май отдавна бе превишил дозата си. — Ще ми се донесе ли тук още една чаша бърбън?

— Няма да стане. — Зак приближи към човека с каната в ръка. — За утеха ти предлагам безплатно кафе.

Мъжът облещи насреща му кръвясали очи.

— Ти за какъв се мислиш, бе, да не си социален работник?

— Нещо такова.

— Казах вече, жаден съм по дяволите.

— Тук повече няма да получиш.

Пияният протегна ръка и сграбчи пуловера на Зак. Като гледаше хилавото му телосложение, Рейчъл реши, само пиянската смелост го кара да се заяжда със Зак.

— Това тук бар ли, или църква?

Нещо проблесна в очите на Зак. Рейчъл остана с впечетлението, че първа го е доловила и тъкмо се канеше да слезе от столчето си, когато Ник хвана ръката й.

— Той сам ще се справи — рече момчето.

Зак сведе поглед към ръцете, смачкали пуловера му, сетне изгледа недоволния клиент право в лицето. Когато заговори, гласът му звучеше с удивителна кротост.

— Странно е това, дето питаш. Познавах навремето симпатяга, от Ню Орлийнс трябва да беше. И той обичаше бърбън. Една нощ тръгнал от бар на бар, после ги повтаря и накрая едва се държал на краката си. Разправят, че бил толкова пиян, че накрая влязъл в църква, а си мислел, че е поредният бар. И се изтъпанил отпред… там дето е олтарът, де. Ударил с юмрук и поискал едно двойно. И после паднал и умрял. — Зак внимателно разтвори пръстите, сграбчили дрехата му. — Та си мисля, де, ако изпиеш толкова много бърбън, че да забравиш къде се намираш, нищо чудно да паднеш мъртъв в някоя църква.

Мъжът изруга и грабна чашата с кафе.

— Много хубаво си знам къде съм.

— Това е добра новина. Тук не обичаме да се разправяме с трупове.

Рейчъл чу приглушения смях на Ник.

— Това истина ли е, или лъжа? — прошепна тя.

— По малко и от двете. Той винаги знае как да се оправя с пияниците.

— С блондинката обаче не успя да се справи.

— Каква блондинка?

— Това е друга история — каза Рейчъл и се усмихна. — Друг път ще ти я разкажа. Ако смяташ, че ще е по-удобно горе да поговорите… — Спря насред думата, чула невероятна пукотевица откъм кухнята. — Господи, имам чувството, че Рио събори хладилника. — В следващия миг застина. Вратата на кухнята се отвори с трясък. Отвътре, клатушкайки се, с рана на челото, от която се стичаше кръв, се показа Рио. Зад него пристъпваше някакъв мъж, надянал чорап на главата. Човекът бе опрял дулото на огромен пистолет във врата на Рио.

— Време е да се позабавляваме — изрева непознатият и избута напред едрия мъжага.

— Появи се изневиделица — отвратен обясни Рио, като пристъпи към бара. — Май слезе от горния етаж.

Чу се кикот, появиха се още двама въоръжени, и те с прикрити лица.

— Никой да не мърда. — Думите бяха подкрепени от изстрел по посока на корабния звънец, който глухо издрънча.

— Заключи предната врата, бе скапаняк. — Заповедта дойде от първия. — И никой да не стреля. Всички изпразнете джобовете си на бара. И не ми губете времето. — Той направи знак на третия от бандата да застане така, че всички да са на прицел. Портфейли, бижута, всичко. Ей, ти! — И той вдигна пистолета си към Лола. — Изтърси бакшишите, скъпа. Като те гледам, май добре печелиш.

Ник не се помръдна. Нямаше сили да се помръдне. Този глас му бе познат. Маските не му пречеха да разпознае кои са тримата въоръжени. Неприятният кикот на Ти Джей, размъкнатата му походка. Окъсаното яке на Кеш. Белегът върху ръката на Рийс, оставен от ножа на вражеската банда.

Това бяха неговите приятели. Неговото семейство.

— Какво правите, по дяволите? — поиска да знае той, като видя как Ти Джей събира плячката в торба за пране.

— Пребъркай ги — заповяда Рийс.

— Вие сте се побъркали.

— Веднага. — Рийс насочи оръжието към Рейчъл. — И никой да не се обажда.

Ник се подчини, но не изпускаше Рийс от поглед.

— Ти беше дотук, човече. Чашата преля.

Скрит зад маската, Рийс се ухили.

— Лягайте на пода! — кресна той. — По корем, ръцете зад главата. Ти не — обърна се той към Зак. — Ти опразни касата. А ти… — Дръпна Рейчъл за ръката. — От теб ще излезе чудесна застраховка. Ако някой вземе да се прави на много умен, като едното нищо ще я осребря.

— Не смей да я докосваш…

— Ник! — С тих, нетърпящ възражение глас го спря Зак. — Дръпни се. — Сетне започна да изпразва касата, като се стараеше да държи Рийс под око. — Тя не ви е необходима.