Нора Робъртс - Съдружник по неволя

— Не. Изобщо не е било така.

— Нима ще ми кажеш, че не си спала с него?

Съзря верния отговор в очите й, преди и тя да си изпусне нервите.

— Това няма нищо общо. Пък и аз нямам намерение да обсъждам…

Изневиделица той сграбчи реверите на робата й, завъртя я в кръг. Гърбът й се удари във вратата. Първата точица страх заседна в гърлото й, когато Ник приближи лице на сантиметри от нейното. Тя виждаше само очите му, яркозелени, хвърлящи гневни искри.

— Защо го направи? Защо бе нужно да се подиграваш с мен? Защо избра тъкмо брат ми?

— Ник. — Беше хванал китките й и тя направи усилие да се измъкне. Гневът обаче вливаше допълнителни сили в това жилаво тяло.

— Представяш ли си какво изпитвам, като знам, че докато съм си мечтал колко хубаво ще ни бъде заедно, ти си била с него? А той е знаел. Знаел е.

— Причиняваш ми болка — промълви Рейчъл.

Беше си въобразявала, че думите ще прозвучат спокойно, дори авторитетно. А ето че гласът й затрепери, издаде неистовия ужас. Миг-два очите на Ник останаха безизразни, след което се вторачиха в ръцете му. А пръстите се впиваха в раменете на Рейчъл. Отвратен, той се отдръпна и я изгледа невиждащо.

— Отивам си.

Има моменти, когато човек реагира импулсивно. Ето че сега, без да се замисли, Рейчъл се облегна на вратата за опора.

— Недей. Моля те. Не искам да си тръгваш по този начин.

Личеше си, че Ник се отвращава от себе си.

— Никога преди не съм използвал сила срещу жена. Та аз не съм негодник, за Бога.

— Не си ме наранил. Нищо ми няма.

Ала той забеляза, че лицето й е мъртвешки бледо.

— Цялата трепериш.

— Добре де, треперя. Не може ли да седнем за минутка поне?

— Не биваше да идвам тук, Рейчъл. Не биваше да те нападам по този начин.

— Радвам се, че дойде. Засега и това е достатъчно. Моля те, хайде да седнем.

Уплашен, че тя няма да отстъпи, ако той не изпълни молбата й, Ник кимна.

— Иска ти се да заемеш по-удобна позиция, та да ме замериш с някой тежък предмет. Предполагам, трябва да ти го позволя. — Накрая се поддаде на изкушението и се стовари на канапето с увиснали рамене. — Предполагам, ще поискаш да те отстранят от делото.

— Това няма нищо общо. Освен това нямам пoдобно намерение. — Понечи да си вземе чашата изстинал чай, но се уплаши, че ръцете й още не са спрели да треперят. — Това е нещо лично, Ник. Аз обърках нещата. Трябваше да бъда предпазлива. И сега нищо не е в състояние да ме оправдае. — Поемайки дълбоко дъх, тя сплете пръсти. — Онова, което се случи между Зак и мен, не бе предвидено, да не говорим, че противоречи на професионалната етика.

Ник презрително изсумтя.

— Още малко и ще ми кажеш, че не си могла да устоиш.

— Не — тихо промълви Рейчъл. — Можех. Човек винаги има възможност за избор. Аз просто не пожелах да се овладея.

Думите, тонът, с който бяха изречени, го накараха да се намръщи. Когато й позвъни, беше сигурен, че тя ще избере най-лесния път за отстъпление.

— И тъй, ти избра него.

— Стана тъй внезапно… — Не беше сигурна, че действително съществуват думи, които да опишат случилото между нея и Зак. — И все пак можех да попреча. Или поне да го отдалеча във времето. Не го направих и вината е изцяло моя. Фактът, че и двамата бяхме определени за твои временни настойници, допълнително утежнява вината ми, но… — Тя поклати глава. — Никакво но… Аз се провалих. — Очите й срещнаха неговите с молба да й повярва. — Никога не сме те смятали за неудачник. И изобщо не сме ти се присмивали. Каквото и да мислиш за мен, не позволявай това отново да развали отношенията ти със Зак.

— Той най-подло ме измести.

— Ник. — В гласа й се долавяше търпение и съчувствие. — Това не истина. И ти го знаеш.

Дълбоко в себе си той действително го знаеше, питаше се кога бе проумял, че онова между него и Рейчъл е плод единствено на въображението му. Ала дори да признаеше колко отдавна бе прозрял истината, това нямаше да намали обидата.

— Аз те харесвах.

— Зная. — Очите й отново се напълниха, сълзите потекоха по бузите й. — Съжалявам.

— За Бога, Рейчъл. Недей. — Имаше чувството, че повече няма да издържи. Отначало я бе уплашил, а ето че сега я разплака. — Моля те, недей.

— Добре, няма. — И тя рязко избърса сълзите, но не спря да плаче. — Разбери, чувствам се ужасно. Обърна ли поглед назад, откривам десетки други начини, по които съм могла да постъпя. Аз обикновено добре се владея. — Изхълца в усилието да възвърне самообладанието си. — Мразя се, действително се мразя за това, че застанах между двама ви.