Нора Робъртс - Съдружник по неволя

— Ще взема такси. — Фактът, че той не възрази, показваше колко объркани са мислите му. — Ще се справим с това, Зак. Повярвай ми.

— Добре. Ще ти се обадя.

Рейчъл излезе навън и тръгна към ъгъла, за да хване такси. Повярвай ми, беше му казала. И можеше само да се надява, че заслужава това доверие.

Без малко да се обади на Алекси, щом се прибра, но се страхуваше, че ако брат й разпита тук-там макар и неофициално, Ник още повече ще се вбеси.

Оставаше й единствено да чака. И то да чака сама.

Странен триъгълник бяха образували, рече си тя, както се щураше безцелно из апартамента, понесла чаша чай. С характерната за младостта враждебност, Ник съзираше навсякъде измама и предателство, макар самият той отчаяно да търсеше свое място в този свят. Зак, тъй великодушен по природа, с пламенна страстна натура, безкрайно уязвим, станеше ли дума за брат му. И тя самата, обективен, придържащ се към логиката, амбициозен адвокат, който неочаквано се бе влюбил в двамата. Навярно трябваше да се захване да пише сапунени опери, каза ся Рейчъл, като се отпусна на канапето. Подви крака под себе си, стиснала чашата с две ръце. Ако притежаваше нужното въображение, поне щеше да успее за себе си да намери изход от ситуацията.

Как се стигна дотук? — питаше се тя, като затвори уморени очи. Нали бе успяла тъй спретнато да подреди нещата в своя живот. Нали от край време се гордееше, че зне накъде се е упътила и как ще стигне дотам. Всяка възможни пречка бе отдавна обмислена и претеглена. Всички възможни варианти, всички странични неизбежни отклонения бяха пресметнати.

Абсолютно всички.

С изключение на Закари Мълдун.

Беше го допуснала в живота си, остави се чувствата да я направляват и ето че обърка всичко. Не бе изключено Ник, измъчван от болка и отчаяние, да се забърка в някоя нова каша още преди да е настъпило утрото. Колкото и голямо да бе разбирането и съчувствието от страна на съдия Бекет, ако Ник нарушеше условията на изпитателния срок, тя щеше да бъде принудена да издаде присъда.

Дори присъдата да бе от най-леките, нима тя щеше да бъде в състояние да си прости? Нима Зак щеше да й прости провала? А най-голяма опасност криеше реакцията на Ник, когато се почувства отхвърлен за пореден път и обществото в лицето на съда го тикне зад решетките.

Искаше да вярва, че той ще се върне при Зак. Все още ядосан, да… враждебно настроен, без съмнение… може би дори готов за нова юмручна схватка. Всичко това можеше да намери своето разрешение, стига само да се върне.

Да, но ако не се прибере… Стресна я звънецът на домофона. С пълното съзнание, че отдавна е минало полунощ, тя се изправи. Единствената й надежда бе това да е Зак, който идва да й каже, че Ник е в безопасност.

— Да?

— Искам да се кача. — Това бе гласът на Ник, раздразнителен, настойчив. Рейчъл потисна победоносния вик на облекчение.

— Заповядай — изрече с престорено безгрижие и натисна копчето. — Хайде, влизай.

Притисна с пръсти очите си, за да спре напиращите сълзи. Глупаво бе да се поддава на чувствата си. Нали логиката подсказваше, че той рано или късно ще се върне. Нима не бе казала същото и на Зак?

Щом чу припряното почукване, тя тутакси отвори вратата, думите потекоха от само себе си.

— Да знаеш само колко се разтревожих. Без малко да тръгна да те търся, но дори не знаех откъде да започна. О, Ник, толкова съжалявам. Ужасно ми е мъчно!

— Съжаляваш, че те изобличих на място? — Той влезе и блъсна вратата с гръб. Първоначално не бе възнамерявал да дойде тук, но толкова време се скита без посока, без ясна мисъл в главата. И ето че в един момент му хрумна, че единствено тук може да дойде. — Съжаляваш, че влязох ненадейно и ви заварих двамата със Зак?

Агонията не бе свършила, осъзна Рейчъл. Изразът в очите му бе не по-малко опасен от настървението с което нападна Зак в кабинета му.

— Съжалявам, че те нараних.

— Съжаляваш, че разкрих каква си всъщност. Оказа се обикновена лъжкиня.

— Някога не съм те лъгала.

— Напротив, достатъчно бе да си отвориш устата. — Не мърдаше от вратата, стоеше с прибрани до тялото ръце, свити в юмруци с побелели кокалчета. — Ти и Зак. През цялото време, додето се преструваше на загрижена за мен, ти си била с нето.

— Но аз наистина се безпокоя за теб… — започна Рейчъл, но той я прекъсна.

— Сега разбирам колко много сте се забавлявали за моя сметка. Горкият неудачник Ник, лута се като слепец, а всички му завиждат, задето му се е паднала такава готина адвокатка. Лежали сте си в леглото вие двамата и сте се кикотили до прилошаване.