Нора Робъртс - Скрити тайни

Дори приятните струи на душа предизвикаха нов взрив от болка, когато докоснаха натъртванията и охлузванията. Със стиснати зъби той изчака болката да отшуми и да се превърне в нещо като търпим дискомфорт.

Щеше да оживее.

Гол и все още мокър, Нейт излезе от душа и напълни мивката с леденостудена вода. Пое си дълбоко дъх, за да се стегне, и наведе лице, докато вледеняващият студ предизвика пълно изтръпване.

Вече по-уверен, той се върна в спалнята и видя на един от столовете чисти дрехи. Без да спира да ругае, успя някак да се облече. Копнееше за кафе и аспирин и пълна чиния с храна, когато вратата се отвори предпазливо.

— Не трябва да ставаш. — Коко държеше подноса и с двете си ръце и цъкаше с език. — Да сваляш тази риза веднага и да се връщаш в леглото.

— Скъпа, цял живот чакам да чуя тези думи.

— Сигурно се чувстваш по-добре — каза тя през смях и остави подноса на нощното шкафче, за да бухне косата си. Натаниъл веднага забеляза, докато проследяваше познатия жест, че вече две седмици, ако не и повече, косата й си бе в същия цвят. Сигурно се дължеше на настроението й, каза си той.

— Ще се оправя.

— Миличкият. — Коко повдигна ръка и докосна много нежно синините по лицето му. Тази сутрин изглеждаше значително по-зле, но сърце не и даваше да му го каже. — Поне седни да хапнеш нещо.

— Умееш да ми четеш мислите. — С огромно желание Нейт се отпусна на един стол. — Много ми харесва обслужването.

— Това е най-малкото, което мога да направя. — Тя нагласи подноса върху един стол и разстла салфетката. Той реши, че сигурно ще му я натъпче в яката, и затова я взе.

— Меган ми каза какво се е случило. Онзи Бакстър наел двама… Двама главорези. Имам намерение да се дигна до Бостън и сама да се разправя с онзи тип.

Яростното й изражение стопли сърцето му. Приличаше на освирепяла келтска богиня.

— Сладурче, в такъв случай той е загубен. — Опита яйцата и затвори очи от удоволствие, усетил вкуса на горещата, невероятно вкусна храна. — Ала мисля да го оставим на мира.

— Да го оставим на мира ли? Трябва веднага да се обадиш в полицията. Аз, разбира се, бих предпочела всички момчета да се съберете и да отидете заедно да му насините физиономията… — Тя притисна ръка към сърцето си, защото само като си представи гледката, сърцето й заби по-силно. — Само че — продължи Коко с известно съжаление, — редното е да се съобщи на властите и те да се справят с проблема.

— Никакви ченгета. — Нейт загреба от картофеното пюре. — Дюмонт ще се изтормози много повече, като не знае какво смятам да предприема и най-вече кога.

— Ами… — Тя помисли над това и се усмихна. — Май си прав. Все едно, че чакаш да те порази мълния.

— Именно. А ако се намеси полицията, ще стане твърде неприятно за Меган и момчето.

— Както обикновено, си прав. — Коко нежно го погали по косата. — Толкова се радвам, че си с нас.

— Иска ми се и тя да изпитва същото.

— Че то си е така. Просто се страхува. На Меган й се е налагало да се справи с толкова много препятствия. А ти — ти, Натаниъл, си мъж, който доста обърква жените.

— Мислиш ли?

— Сигурна съм. Много ли те боли тази сутрин, миличък? Пийни още едно хапче.

— Ще мина само с аспирин.

— И аз така си помислих. — Коко извади от джоба си шише аспирин. — Вземи го със сока.

— Да, госпожо. — Той я послуша и отново се зае с яйцата. — Значи си виждала Меган тази сутрин?

— Някъде призори успях да я убедя да те остави, за да полегне и тя.

Тези думи го накараха да се почувства значително по-добре, отколкото след първите хапки храна.

— Сериозно?

— А само как те гледаше… — Коко го погали по ръката. — Една жена вижда тези неща. Особено когато и тя е влюбена. — Руменината по бузите много й отиваше. — Предполагам, знаеш, че ние двамата с Нилс… Че ние двамата, имаме връзка. — Нейт издаде някакъв неопределен звук. Не би искал образът на двамата заедно да го споходи на тъмно. Коко и Холандеца му бяха по-скъпи от родители и нито едно дете, дори да бе на тридесет и три, не искаше да си представя тази страна от връзката на родителите си. — Изминалите няколко седмици бяха прекрасни. Бракът ми бе чудесен и аз пазя скъпи спомени. След това през годините съм имала приятни, хубави връзки. Само че с Нилс… — Очите й станаха замечтани. — Той ме кара да се чувствам млада и жизнена и почти нежна. Не е само сексът — добави тя и Натаниъл се притесни.

— Оле-ле, Коко. — Той отпи от кафето, защото апетитът му бързо се стопяваше. — Не ми се ще да ми разказваш подробности.