Нора Робъртс - Скрити тайни

Лайла се усмихна бавно.

— Здравей, хубавецо. Какво те води в родилно отделение?

— Дойдох да си взема момичето за срещата ни.

Когато посегна към ръката на Меган, тя се отдръпна.

— Ние нямаме среша.

— Ще се разходим, не помниш ли?

— Не съм казала…

— Нощта е само за разходки. — Сузана вдигна Крисчън на ръце, за да го успокой.

— Трябва да сложа Кевин да спи.

Чудеше се какво да измисли, но май нямаше особен успех.

— Аз вече го завих. — Натаниъл я побутни към вратата.

— Сложил си Кевин да спи?

— Ами той ми заспа на скута й реших, че така е най-добре. О, Сузана, Холт каза, че децата си готови, чакат ти да се приготвиш.

— Тръгвам. — Сузана изчака Нейт и Меган да се отдалечат достатъчно, за да не чуват, и се обърна към сестрите си.

— Какво мислите?

Аманда се усмихна доволно.

— Нещата се нареждат точно както трябва.

— Съгласна съм. — Кейкей остави Итън в креватчето.

— Навремето реших, че Лайла си е загубили ума, когато предложи да ги съберем тези двамата.

Лайла се прозя и въздъхна.

— Никога не греша. — В следващия момент очите й блеснаха. — Можем да ги видим през прозореца.

— Да ги шпионираме? — Аманда изви вежди — Страхотна идея — каза тя и се втурна към прозореца.

Силуетите им се очертаваха на лунната светлина, заляла тревата.

— Усложняваш нещата, Натаниъл.

— Опростявам ги — поправи я той. — Няма нищо по-простичко от една разходка на лунната светлина.

— Само че ти не очакваш нещата да приключат тук.

— Не. Въпреки това се съобразявам с твоите крачки, Мег. — Той повдигна ръката й към устните си, целуна я разсеяно и двамата се заизкачваха. — Изпитвам нужда да съм около теб. Това е най-лошото. Не мога да се отърся от това желание. Затова си казах, защо изобщо да опитвам? Просто реших да му се оставя.

— Аз не съм обикновена жена. — А как й се искаше да бъде, поне гази вечер, само за един час под звездите. — Нося тежък товар, пълна съм с недоверие, подозрения, за които дори не предполагах, че съществуват, докато не се запознах с теб. Няма да позволя отново да бъда наранена.

— Никой няма да те нарани. — Сякаш за да я защити, Нейт я прегърна и погледна към небето. — Виж каква е огромна луната тази вечер. Просто си виси. Ето я и Венера, и онази малката точка до нея, виждаш ли я. Това е Орион. Той повдигна ръката й, за да очертае съзвездието, също както преди и бе показал пътя по картите. — Ето ги и Близнаците. Виждаш ли?

— Да. — Тя наблюдаваше как сплетените им ръце се протягат към звездите, а бризът тласкаше вълните към брега, обрасъл с диви цветя.

Романтичен и мистериозен, нали така беше казала Коко. Да, беше истина, а Меган разбра, че бе готова да се поддаде на тази магия.

Ето че се намираше на една висока скала до морски пътешественик, който бе стиснал ръката й в загрубялата си длан и с глас рисуваше картини по звездите. Тялото му бе топло и стегнато до нейното. Кръвта й кипеше лудо във вените.

Жива. И вятърът, и морето, и мъжът, я караха да се чувства толкова жива.

Може и да имаше нещо тук — тези призраци на семейство Калхун. Скалите сякаш привличаха призраците да обикалят, и въздухът бе изпълнен със задоволство. Усещаше се и полъх на любов, който щеше да премине отвъд границите на времето.

— Не би трябвало да съм тук. — Въпреки че сама изрече тези думи, тя не се отдръпна, когато устните му докоснаха косата й.

— Слушай — прошепна Нейт. — Затвори си очите и слушай, за да чуеш как дишат звездите.

Меган го послуша, съсредоточена в шепота и пулсирането, на звездите. И на собственото си сърце.

— Защо ме караш да се чувствам така?

— Нямам отговор на този въпрос. Не всичко се подрежда както искаш, Мег — Искаше да види лицето й и я обърна нежно. — Не винаги е възможно. — Целуна я. Устните му леко докоснаха нейните и се плъзнаха към слепоочието, по веждата и отново надолу. — Как ти е главоболието?

— Мина. Почти.

— Не. Затвори очи. — Устните му докоснаха клепките, нежни и меки като въздуха, а след това обходиха цялото лице. — Отвърни на целувката ми, хайде.

Как да не го стори, след като устата му така я изкушаваше? С тих стон тя се остави да я води сърцето. Само тази вечер, обеща си Меган. Само за един-единствен миг.

Бавната промяна в нея бе твърде много за него. Тя се остави в ръцете му, първоначално колебливите й устни се сгорещиха, разтвориха, готови да се отдадат. Наложи се да прояви много воля, за да не я притисне с всички сили и да я покори.

Меган нямаше да се съпротивлява. Сигурно бе знаел, че на скалите витае някаква магия, която ще ги омагьоса и двамата, ще го приласкае да се предаде, ще го накара да се грижи за нея.