Нора Робъртс - Скрити тайни

Меган изпъна гръб.

— Не. Нито съм го чувала, нито съм го виждала още от времето, преди Кевин да се роди.

— И това ще стане. — Колийн се намръщи и се приведе напред. Искаше й се да сложи в ред тази Меган О’Райли. — Започнал е да разпитва и проучва.

Пръстите на Меган се сключиха около гърлото на декантера с бренди.

— Не разбирам.

— Вре си носа, задава въпроси. — Колийн тропна властно с бастуна.

— А вие как разбрахте?

— Винаги слушам внимателно, когато става въпрос за семейството. — С блеснали очи Колийн изчака да види реакцията й. — Преместила си се тук, значи синът ти е приет като брат на Алекс и Джени… И на Крисчън.

В стомаха на Меган започваше да се образува тънка ледена кора.

— Това няма нищо общо с него.

— Я не ставай глупачка. Мъжете като Дюмонт си въобразяват, че светът се върти около тях. Насочил се е към политиката, момиче, а като знам какви са им работите в оня цирк, няколко добре подбрани твои думи пред кой да е репортер… — Идеята се стори толкова приятна на Колийн, че тя се усмихна. — Е, тогава пътят му към Вашингтон ще стане бая стръмничък.

— Нямам никакво намерение да разговарям с пресата, нито пък да излагам Кевин на общественото внимание.

— Умно. — Колийн отпи от брендито. — Жалко, че си решила така, но пък е умна постъпка. Да ми кажеш, ако се опита да предприеме нещо. За мен ще е удоволствие отново да се разправя с него.

— Аз и сама мога да се справя.

Колийн повдигна едната си снежнобяла вежда.

— Може и да можеш.

— Защо трябва да слагам тази тъпа вратовръзка? — Кевин се гърчеше, докато Меган се опитваше да се пребори с възела. Пръстите й бяха като вдървени и не можеха да се стоплят след разговора с Колийн.

— Защото ще сме на специална вечеря и трябва да изглеждаш много добре.

— Тия връзки са толкова тъпи. Бас държа, че Алекс няма да е с връзка.

— Нямам представа какво ще носи Алекс — каза Меган, вече на самия край на търпението си. — Ти обаче ще си сложиш това, което ти е казано.

Острият тон, който Кевин толкова рядко чуваше, го накара да издаде долната си устна напред.

— Предпочитам пица.

— Да, ала няма да ядеш пица. По дяволите, Кевин, застани мирно!

— Това ме задушава.

— Аз лично ще те удуша след една единствена минута.

— Тя издуха косата, паднала в очите й, и затегна възела.

— Така вече е добре. Виж колко си хубав.

— Приличам на плашило.

— Точно така, приличаш на плашило. Обувай обувките.

Кевин се намръщи на лачените обувки.

— Мразя ги. Искам си гуменките.

Изгубила търпение, младата жена се наведе така, че лицата им бяха едно до друго.

— Млади човече, веднага обуй обувките и си мери приказките. Иначе ще си имаш големи неприятности.

Меган изфуча от стаята му и се насочи към своята, от другата страна на коридора. Грабна четката за коса от нощното шкафче и я прокара през косата си. И на нея никак не й се ходеше на проклетата официална вечеря. Аспиринът, който пи пред час, никак не намали ужасно той главоболие. Въпреки това се налагаше да се усмихне, да слезе и да се преструва, че нито я бе страх, нито бе ядосана, нито притеснена заради Бакстър Дюмонт.

Колийн може пък да грешеше, помисли си тя. Все пак бяха минали почти десет години. Защо му е на Бакстър да се занимава с нея и с Кевин сега?

Защото искаше да стане сенатор на Съединените Щати, затова. Меган затвори очи. Нали сама прочете във вестника? Бакстър вече бе повел кампания за поста. А един незаконен син, при това никога непризнат, едва ли се вместваше в образа, който се опитваше да си изгради.

— Мамо…

Видя отражението на Кевин в огледалото. Беше обул обувките, а брадичката му бе наведена чак до гърдите.

Сърцето й се сви виновно.

— Да, Кевин.

— Защо се дразниш от всичко?

— Няма такова нещо. — Тя приседна уморено на края на леглото. — Просто малко ме боли глава. Извинявай, че ти се сопнах. — Меган протегна ръце и въздъхна, когато той се притисна в нея. — Ти си най-прекрасното плашилце, Кевин. — Когато малкият се разсмя, тя го целуна по косата. — Хайде да слизаме. Може Алекс и Джени вече да се пристигнали.

Наистина бяха пристигнали и Алекс бе също толкова възмутен от вратовръзката си, колкото и Кевин. Но пък бе прекалено интересно, за да продължават да се цупят. Имаше най-разнообразни сандвичи, можеха да се закачат с бебетата и да обсъждат бъдещи приключения и лудории.

Както обикновено, всички говореха едновременно.

Шумът в стаята преряза Меган през главата като ръждясал трион. Тя пое високата чаша шампанско, която Трентън II й подаде, и положи всички усилия, за да се престори, че флиртът с него й бе особено приятен. Той бе добре поддържан мъж, висок, с тен, доста красив и наистина очарователен. Въпреки това Меган почувства невероятно облекчение, когато той насочи вниманието си към Коко.