Нора Робъртс - Скрити тайни

Тя отметна глава назад и се наслади на бурното препускане на сърцето си, когато очите им се срещнаха.

— А ако не му кажа?

Холандеца изръмжа като вълк, вълк, който предизвиква друг мъжкар.

— Ще му счупя жалките израстъци като пръчки.

О, Боже, каза си Коко. Мили Боже…

— Наистина ли?

— Ти само ме предизвикай. — Той я подръпна и тя се остави да полети в прегръдката му.

Този път бе подготвена за целувката и я посрещна с вдигнати устни. Когато се отдръпнаха, и двамата бяха замаяни, останали без дъх.

Понякога, осъзна Коко, всичко зависеше от жената. Тя навлажни устни и преглътна.

— Стаята ми е на втория етаж.

— Много добре знам къде е. — Нещо като усмивка пробяга по устните му. — Моята с по-близо. — Пое я на ръце, също като пират, помисли си като насън Коко, отвлякъл заложница. — Ти си прекрасна здрава жена, Коко.

Тя притисна с ръка пърхащото си сърце.

— О, Нилс!

Да се отдава на мечти посред бял ден бе напълно нетипично за Меган. Годините на самодисциплина я бяха научили, че мечтите са за времето, когато спиш, а не за дъждовни сутрини, когато мъглата е обвила къщата и по прозорците се стичат капки вода като сълзи. Компютърът й тихо бръмчеше, изоставен, а тя бе подпряла брадичка на свития си юмрук, за да се върне назад, както често ставаше през последните няколко дни, към онази лунна нощ с дивите цветя и плясъка на вълните.

От време на време се стряскаше и се опитваше отново да мисли логично. Нямаше да е зле да се подсеща, че единствената любовна история в живота й се бе оказала илюзия, лъжа, която стъпка невинността, чувствата и бъдещето й. Беше решила, че на нея подобно нещо повече не може да й се случи, чувстваше се доволна, че бе така. Докато не се появи Натаниъл.

Какво да прави, след като животът й пое по този напълно неочакван път? Все пак отдавна не беше дете и не вярваше нито на обещания, нито на ласкави думи. Възможно ли бе, след като желанията й отново се разбудиха, да ги задоволи, без да остане наранена?

Как й се искаше сърцето й да не изисква нищо. Как й се искаше да се прояви като умна, опитна и изтънчена жена, която с лекота ще се впусне в една чисто физическа връзка, напълно необременена от чувства.

Защо не бе възможно да се наслади на чистото привличане, съчетано с необходимото уважение? Тогава всичко щеше да бъде като едно съвсем обикновено простичко уравнение. Двама разумни възрастни, плюс малко желание, взаимно разбирателство и страст щяха да й донесат истинско удоволствие.

Просто искаше да е убедена, че няма да се появи някоя дроб, която да наруши тази елементарна симетрия.

— Меган?

— М-м-м? — Тя замечтано се обърна по посока на гласа. Въображаемите образи се стопиха, когато забеляза усмихнатата Сузана на прага на офиса. — О, извинявай, не те чух да влизаш.

— Ти беше много далече.

Заловена в магията на мечтите, Меган се опита да потисне обзелото я притеснение и започна да разбърква документите.

— Май да. Заради дъжда е.

— Много е красиво — мен винаги ме кара да мечтая. — Сузана бе почти сигурна за какво мечтаеше Меган. — Въпреки че туристите и децата сигурно са на друго мнение.

— Кевин реши, че мъглата е страхотна, докато не му казах, че не може да се катери по скалите в такова време.

— И плановете на Алекс и Джени да превземат Форт О’Райли претърпяха провал. Сега всички са в стаята на Кевин и защитават планетата от извънземните. Прекрасно е, че са заедно.

— Знам. Много добре се разбират.

— Да, на един акъл са — каза Сузана през смях и приседна настрани върху бюрото на Меган. — Как ти върви работата?

— Сравнително добре. Аманда е сложила всичко в ред и сега само трябва да го прекроя според моята счетоводна система и да кача готовия вариант на компютъра.

— За нея е страхотно облекчение, че ти пое работата. Имаше дни, когато едновременно обработваше счетоводството, говореше по телефона с клиенти и кърмеше Дилия.

Меган веднага си представи сцената и се усмихна.

— Ясно. Но пък тя е невероятно организирана.

— Майстор жонгльор. Нищо не мрази повече от това, да крепи по няколко дини под една мишница. Нали се сещаш?

— И още как. — Меган взе един молив и го завъртя между пръстите си. — Много се притеснявах за идването тук, Сузана, че Кевин ще бъде с мен. Страхувах се не просто, че няма да закрепя някоя диня, а че ще ги изпусна всичките, защото не смеех нито да кажа, нито да помисля нещо, от което би ти станало неприятно.

— Но тона са минали неща, Меган.