Нора Робъртс - Скрити тайни

— Да — отвърна предпазливо Меган. Все още се опитваше да свърже малтретираното дете и самоуверения мъж.

— На него може да се разчита. И толкова романтичен, с тези разкази за морето, обвит е в една мистериозност. Жена, която му привлече вниманието, трябва да се смята за щастливка.

Меган примигна, когато разбра накъде бие Коко.

— Не мога да кажа. Не го познавам достатъчно добре, а и не приемам мъжете по този начин.

— Глупости. — Убедена в уменията си да събира успешно двойки. Коко погали Меган по коляното. — Ти си млада, красива, интелигентна. Ако имаш до себе си мъж, това не означава, че тези качества ще изчезнат, нито пък че жената ще си изгуби независимостта. Подходящият мъж само ще ги подчертае. Имам чувството, че ти сама ще откриеш тези неща, при това много скоро. Така… — Тя се наведе и целуна Меган по бузата. — Трябва да се връщам в кухнята, преди онзи тип да е направил нещо ужасно със сьомгата. — Тя потегли към вратата, но спря — това бе най-точният момент, каза си Коко, подбран съвършено. — О, скъпа, такава съм забравана. Трябваше да ти кажа за Кевин.

— Кевин ли? — Погледът на Меган веднага се стрелна към прозореца. — Не е ли навън с Алекс и Джени?

— Да, но не е тук. — Усмивката на Коко бе разсеяна — това бе престорено, нещо, което бе усъвършенствала години наред. — Днес е свободният ден на Натаниъл и той намина да обядва тук. Невероятен апетит има и не наддава дори един грам. Ама и той много се движи. Затова се тези великолепни мускули. Прекрасен е, нали?

— Коко, къде е Кевин?

— Боже, пак се отплеснах. Кевин е с Нейт. Всички са с него. Той отведе децата.

Меган вече бе скочила на крака.

— С него ли? Къде? На корабчето? — Ужасът, предизвикан от бури и извисяващи се вълни, се замята в ума й, въпреки че небето навън бе безоблачно синьо.

— Не, не, в неговата къща. Строи тераса или нещо подобно, а децата умират от удоволствие да отидат да помагат. Ще ми направиш страхотна услуга, ако минеш да ги прибереш вместо мен. — И така, каза си изключително доволна Коко, Меган ще има възможност да види чудесния малък дом на Нейт и колко е изключителен той в отношенията си с децата. — Сузана искаше децата да са тук, ала на мен сърце не ми даваше да им откажа. Тя няма да се върне чак до пет, така че недей да бързаш.

— Ама аз…

— Знаеш къде е къщата на Сузана и Холт, нали? Натаниъл живее на двеста метра по-надолу. Очарователно местенце. Не можеш да го пропуснеш.

Преди Меган да успее да изрече и дума, вратата бавно се затвори.

Това, каза си Коко, докато крачеше по коридора, бе изключително добре свършена работа.

Кевин не можеше да прецени кое бе по-страхотно. Колебаеше се между малкия огнедишащ дракон на рамото на Натаниъл отзад и сбръчкания нацупен белег точно отпред. Белегът бе останал в резултат от пробождане с нож, а това бе достатъчно, за да го отведе на първо място в класацията. Но пък татуировката, истинска татуировка на дракон съвсем не бе за пренебрегване.

Натаниъл имаше още един белег, точно под кръста, близо до бедрото. Когато Алекс започна да го разпитва с детска настойчивост, мъжът обясни, че бил от змиорка, с която се бил вплел в двубой някъде из Тихия океан.

Кевин веднага си представи Натаниъл, въоръжен единствено с нож, стиснат между зъбите, започнал битка на живот и смърт с люспесто създание не много по-различно от чудовището на Лох Нес.

Освен това новият му приятел си имаше и папагал, огромна пъстроцветна птица, която си стоеше вътре в къщата на дървена стойка и бъбреше. Любимият израз на Кевин стана „Откъсни й главата“.

Кевин реши, че Натаниъл Фюри бе най-готиният човек, когото някога бе познавал — мъж, пропътувал също като Синдбад седемте морета на длъж и на шир, белязан в битки, за които носеше неоспорими доказателства. Това бе човек, който обичаше кучета и говорещи папагали.

По всичко личеше, че не му бе неприятно Кевин да се мотае около него, а Алекс и Джени да тичат из двора с кучето, докато се стрелят с въображаеми лазерни пистолети. За него обаче бе много по-интересно да е до Нейт и да го наблюдава как забива пирони в дъските.

Чак след шест обработени дъски Кевин събра смелост да го атакува с напиращите въпроси.

— А ти защо искаш тераса тук?

— За да мога да седя на нея. — Мъжът нагласи нова дъска на място.

— Ама нали си имаш една отзад?

— И тя ще си остане там. — Три удара с чука и пиронът бе забит до главичката. Натаниъл се отпусна, клекнал на пети. На главата си бе вързал кърпа и бе облечен единствено в разръфани къси джинси. Кожата му бе загоряла от слънцето и покрита с капчици пот. — Виждаш ли как се оформя рамката?