Нора Робъртс - Скрити тайни

— Не се притеснявай. — Меган погледна часовника и с изненада установи, че минава три. — Имаш достатъчно работа и без да се грижиш за мен.

— Това си е част от обслужването. — След като постави подноса на масичката, Коко започна да сервира. — Не можем да ти позволим да пропускаш храненето. — Тя погледна към монитора, към отворените книги, калкулатори и прилежно подредените папки. — Мили Боже, колко много цифри. Цифрите винаги са ме притеснявали.

— Не бива да им се оставяш те да диктуват положението — каза Меган през смях. — Щом разбереш, че едно и едно правят две, можеш да сметнеш всичко останало.

Коко се вгледа в екрана, без да крие съмнението си.

— Щом казваш, скъпа.

— Тъкмо приключвах първото тримесечие на „Шипшейт“. Истинско предизвикателство.

— Радвам се, че мислиш така. — Коко се извърна от екрана и цифрите, преди да я бе заболяла главата. — Само че никой от нас не иска да се преуморяваш. Приготвила съм ти леден чай и чудесен комбиниран сандвич.

Храната имаше много апетитен вид, особено след като не можа да хапне нищо на закуска. Това бе закъснелият ефект от снощния сблъсък с Натаниъл.

— Много ти благодаря, Коко. Извинявай, че заради мен си остави работата.

— О! — Коко махна веднага с ръка, а Меган стана, за да си вземе чинията. — Хич не си го и помисляй. Честно да ти призная, скъпа, трябваше да я оставя — и да се махна от онзи тип.

— Холандеца ли? — Меган се усмихна, докато дъвчеше първата хапка. — Запознах се с него тази сутрин, когато слизах долу. Завих в погрешната посока и попаднах в хотелската част.

Малко притеснена, Коко започна да усуква плътната златна верижка на врата си.

— Надявам се не ти е казал нещо, с което да те обиди. Той е доста грубоват.

— Не. — Меган сипа две чаши чай и подаде едната на Коко. — Погледна ме лошо и ми каза, че ми трябва някоя и друга мръвка, за да ми скрие кокалите. Реших, че ще иска да ме натъпче с гръцкия омлет, който приготвяше, ала едно от момчетата изпусна чиния. Избягах, докато ругаеше бедното момче.

— Какъв език има само… — Коко се настани и приглади копринения панталон. — Ужасяващ. И винаги спори с мен за рецептите. — Тя затвори очи и потръпна. — Аз пък смятах, че съм търпелива жена и, ако ми позволиш да бъда нескромна, доста умна. Налагаше се да притежавам и двете качества, за да отгледам момичетата. — Коко въздъхна и вдигна ръце, готова да покаже, че е победена. — Но що се отнася до този мъж, нямам думи.

— Можеш да го освободиш — опипа почвата Меган.

— Невъзможно. Та той е като баща на Натаниъл, и на децата, а и те го обичат, въпреки че изобщо не разбирам защо. — Тя отново отвори очи и се усмихна смело. — Ще се справя, скъпа, а и трябва да призная, че той умее да готви някои основни простички неща. — Коко заглади новата си прическа. — А пък аз си намирам начини да се разсейвам.

Само че вниманието на Меган бе привлечено от първите думи на Коко.

— Значи господин Ван Хорн познава Натаниъл отдавна.

— А, повече от петнадесет години, доколкото знам. Заедно са работили във флота, заедно са плавали, както там му казват. Доколкото разбирам, господин Ван Хорн е поел Натаниъл под крилото си. Което говори доста добре за него. Бог е свидетел, че момчето имаше нужда от някой, който да му обърне внимание след неговото нещастно детство.

— Така ли? — За Меган бе доста нетипично да настоява, ала с Коко не бе никак трудно.

— Майка му починала, когато е бил още малък, горкото момче. А и баща му е мъртъв. — Красивата й уста се стегна строго. — Е, онзи беше истинско животно. Почти не познавах Джон Фюри, но в селото непрекъснато се говореше. А и от време на време Холт и Натаниъл ни носеха риба. Сама виждах синините.

— Синини — повтори ужасена Меган. — Баща му го е биел?

Очите на Коко вече бяха плувнали в сълзи. Тя имаше толкова меко сърце.

— Боя се, че е било точно така.

— Ами никой ли не е знаел?

— Когато някой питаше, онзи все твърдеше, че момчето било паднало, че се сбило с друго дете. Натаниъл никога не му противоречеше. Колкото и да е тъжно, в онези години на насилието над децата не се обръщаше много внимание. А и сега не е достатъчно, според мен. — Сълзите заплашваха да размекнат спиралата по миглите й. Коко ги попи със салфетката на Меган. — Натаниъл избяга във флота в мига, в който бе на възраст да го вземат. Баща му почина преди няколко години. Нейт изпрати пари за погребението, ала не дойде. Защо ли не го виня. — Тя въздъхна и се отърси от спомените. — Не дойдох, за да ти разказвам такива тъжни неща. Поне краят е добър. От Нейт излезе прекрасен човек. — Влажните очи на Коко блестяха. — Сега само му трябва подходяща жена. Той е ужасно красив, не мислиш ли?