Нора Робъртс - Скрити тайни

Натаниъл се намръщи при тези думи. Така беше изразът, ала му се струваше, че просто не бе точен, защото излизаше, че жената сама бе виновна за тази бременност.

— За тази работа са нужни двама, Холандец. А копелето я е излъгало.

— Знам. Знам. Чух за тази работа. Нищо не изпускам аз. — Не беше трудно да се измъкне информация от Коко, особено когато натиснеше подходящите копчета. Никога нямаше да си го признае, но това бе едно от нещата, които всеки ден очакваше с най-голямо нетърпение. Натисна звънеца за сервитьора и с искрено удоволствие вдигна назидателно показалец, щом вратата се отвори. — Направи поднос за номер три — нареди Холандеца. — Две торти, бутилка домашно шампанско, две високи чаши и да не забравиш мърлявите салфетки. — След като приключи с нарежданията, довърши рома. — Дали да не се опитам да позная на кой му се яде едно парче.

— Няма да ти откажа.

— Не е имало случай да откажеш храна или пък на някоя жена. — Холандеца отряза ново парче, този път доста по-дебело, отколкото за младоженците, и го бутна пред Натаниъл.

— За мен ягоди няма ли?

— Яж каквото съм ти сложил в чинията. Защо не си в трапезарията да флиртуваш с оная кльоща?

— Работя по въпроса — отвърна Натаниъл, налапал хапка торта. — Още са в трапезарията. Семейно събиране. — Стана, сипа си кафе и го доля с остатъка от рома. — Открили са някаква стара книга. А тя не е кльоща. — Бе сигурен в твърдението си, след като бе прегръщал Меган. — Просто е фина.

— Да, бе сигурно. — Помисли си за Коко, за издължените отлично оформени едри крайници. Отново изсумтя. — Всички женски са фини, докато не ти надянат халката на носа.

Никой не би нарекъл жените в трапезарията фини — не и когато течеше една от типичните за семейство Калхун разправии.

— Казах да го изгорим — Кейкей скръсти ръце на гърдите си и загледа злобно останалите. — След всичко, което научихме за Фъргюс от дневника на Бианка, изобщо не ми е ясно как може да искате да държим тази противна счетоводна книга тук.

— Не можем да я изгорим — облещи се срещу нея Аманда. — Това е част от нашата история.

— Заредена е с отрицателна енергия. — Лайла присви очи към книгата, поставена на средата на масата. — Ще ни донесе нещо лошо.

— Може и да е така — поклати глава Макс. — Само че не мога да позволя да изгорите една книга. Каквато и да е тя.

— Това не ти е литература — измърмори Кейкей.

Трент погали напрегнатото рамо на жена си.

— Винаги можем да я върнем там, където я намерихме, или да обмислим предложението на Слоун.

— Според мен, една стая, посветена на семейни реликви… — Слоун погледна Аманда. — Части от историята на Кулите, ще бъде интересно място. Не само за хотела, но и за семейството.

— Не съм сигурна… — Сузана сви устни и се опита да разсъждава обективно. — Малко необичайно ми се струва да излагаме нещата на Фъргюс до тези на Бианка или на леля Колийн, на чичо Шон и на Итън.

— Той може и да е бил голяма гад, ала въпреки това си остава част от семейството. — Холт допиваше кафето. — Тук съм съгласен със Слоун.

Тези думи, разбира се, предизвикаха малка буря от възражения, недоволство и други предложения. Меган седеше и наблюдаваше всичко в пълно удивление.

Изобщо не искаше да остава. Не и на семейното събиране. Само че веднага я бяха накарали да седне мирно. Семейство Калхун винаги се обединяваха, когато имаше нужда.

Докато се вихреше спорът, тя погледна обекта на кавгата. Когато Аманда я остави в кабинета й, Меган не успя да устои на изкушението. След като почисти кожената подвързия, тя прелисти страниците, лениво пресметна колоните и цъкаше възмутено, когато откриваше по някоя и друга грешка. Беше прочела и част от бележките в полетата и бе открила, че Фъргюс Калхун е бил студен, амбициозен и егоистичен човек.

Но пък едва ли една счетоводна книга си струваше подобна разправия. Особено след като последните няколко страници бяха просто цифри, без всякаква система и ред.

Каза си, че това не й влиза в работата, ала в същия момент дойде краят на спокойствието й.

— Кажи, Меган, мила, ти какво мислиш? — Неочакваният въпрос на Коко я стресна.

— Моля?

— Ти какво мислиш? Още не си ни казала мнението си. А ти все пак си най-квалифицирана.

— Квалифицирана ли?

— Това е счетоводна книга — изтъкна Коко. — А ти си счетоводителка.

Ето че по този въпрос Меган не успя да каже нищо логично.

— Всъщност това не е моя работа — започна тя, но бе заглушена от множество обяснения и се оказа, че определено бе нейна работа. — Ами за… — Меган огледа присъстващите на масата и установи, че всички я гледат. — Според мен това ще бъде доста интересна реликва… Доста е… Интересно е да се прегледа една стара счетоводна книга. Нали разбирате, и разходите, и заплатите на персонала. Може да ви се стори интересно как са си разпределяли парите семействата през 1913 година.