Нора Робъртс - Скрити тайни

— Добре, може, но да останете вътре. — Меган се загледа след хукналите малчугани. — Толкова рано започват да разперват криле.

— Твоето момче още дълго ще долита при теб.

— Надявам се. — Спря се, преди да бе казала останалото, което й беше на езика. „Той е всичко, което имам.“ — Кевин прекара страхотно. И аз също. Благодаря.

— Удоволствието беше мое. — Сега бяха сами на мостика, яхтата бе обезопасена, вързана за брега, а туристите бавно слизаха. — Ще дойдеш пак.

— Едва ли ще успея да държа Кевин далече. Трябва да слизам с тях.

— Те са добре. — Нейт пристъпи към нея, преди тя да успее да се отдръпне. — Знаеш ли, Мег, забравяш нервността си, когато децата са някъде наблизо.

— Не съм нервна.

— Мяташ се като риба на сухо. Бе истинско удоволствие да наблюдавам лицето ти, когато видя първия кит. За мен е винаги удоволствие да те видя, но одеве се смееше и вятърът разбъркваше косата ти, бе толкова прекрасна, че сърцето ми замря. — Той направи още една стъпка и я притисна към кормилото. Постъпката му може и да не беше съвсем честна, ала щеше да мисли за това по-късно. Как би могъл да я забрави, докато бе притисната с гръб към него, ръцете й меки и несигурни под неговите. — Ти и сега си също толкова красива. С тези прелестни очи. Имаш най-красивите сини очи, които някога съм виждал. А кожата ти е сякаш от праскови и сметана. — Нейт повдигна пръст към бузата й и я погали. На Меган й се стори, че бе стъпила върху оголена жица. — На човек му се иска да те вкуси и никога повече да не те пусне.

— Ласкателствата не ми действат. — Искаше й се да може да говори с категорична небрежност, да не се задъхва.

— Аз просто казах истината. — Той се наведе и устата му бе на един дъх разстояние от нейната. — Ако не искаш да те целуна, само ми кажи.

Трябваше да му каже. Трябваше на всяха цена. Ако можеше да говори. Но в следващия миг устните му бяха върху нейните, топли, твърди и също толкова умели, колкото и ръцете. По-късно щеше да си каже, че устните й са се разтворили от шока, за да може да протестира. Ала това бе лъжа.

Отвориха се жадно, неспособни да скрият глада, който бе толкова дълбок, че се понесе стенание, подобно на въздишката на човек, вкусил сметана, след като години наред е пил чиста вода.

Тялото й не се стегна в готовност да го отблъсне, а затрептя като струна на арфа. Пръстите й се вплетоха в косата му и го принудиха да задълбочи целувката.

Бе очаквал хладен ответ или поне някакво колебание. Може би видя искрица на страст в очите й, също както тътена и топлината на вулкана, скрити под повърхността.

Нейт не бе готов за този разразил се огън.

Забрави да мисли, бе изцяло покорен от тази жена. От мириса и, от усещането, от вкуса, от звука на онзи стон, който долови, когато захапа долната й устна. Привлече я още по-близо, закопня за още и усети финото й тяло, притиснато до него.

Мирисът на океана отвън го караше да си представя самотен плаж, огласян единствено от писъка на чайките и екота на прибоя.

Тя усещаше, че потъва и стисна раменете му, за да не падне. Цялото й тяло се бунтуваше. Сега вече щеше да й е необходимо нещо много по-силно успокояващо от лентите на ръцете.

Щеше да й е необходим контрол, поля и най-вече… Да си спомни.

Отдръпна се и щеше да полети назад, ако ръцете му нея бяха задържали.

— Не.

Не му достигаше дъх. Каза си, че по-късно ще анализира защо една единствена целувка го бе разтърсила така дълбоко, все едно че някой го бе удрял с юмрук.

— Може ли по-точно? Какво „не“?

— Не на това. На всичко това. — Обзе я паника и Мег се дръпна рязко. — Изобщо не мислех.

— Нито пък аз. Това е добър знак, че не мислиш, докато се целуваш.

— Не искам да ме целуваш.

Той натъпка ръце в джобовете си. Там беше по-сигурно, тъй като госпожицата пак бе започнала да мисли.

— Сладурче, не забелязах да ти е неприятно, ти също се постара доста.

Нямаше смисъл да отрича очевидната истина. Позова се на логиката.

— Ти си привлекателен мъж и просто реагирах напълно естествено.

Нейт се ухили.

— Скъпа, ако подобни целувки са нещо естествено за теб, мога да умра щастлив.

— Нямам намерение да допусни подобно нещо да се случи отново.

— Нали знаеш какво са казали хората за пътя към ада и намеренията, нали? — Тя отново се стегна. Той забеляза как се напрегнаха раменете й. Разбра, че преживяното с Дюмонт бе оставило много белези. — Успокой се, Мег — каза Нейт с по-спокоен и мил глас. — Няма да ти скоча. Щом искаш да действаме бално, така да бъде.