Нора Робъртс - Сега и завинаги

— Всяка събота — потвърди Даяна.

Дениъл се обърна с гримаса към Грант и Джени.

— Предполагам, че сестра ти има извинение, за да не е тук — рече той на Грант. — Сигурно затова и Алън го няма, макар че ми е първородният. Но ще им простя, нали след няколко седмици ще ми подарят още един внук.

— Със сигурност имат извинение — промърмори Грант, докато Кейн се подсмихваше, гледайки ноктите си.

— Ти изглеждаш добре, момиче — каза Дениъл на Джени. — Всяка жена се разхубавява, докато е бременна.

— И се разширява — отвърна Джени, с ръка на корема. — След някой и друг месец няма да мога да стигам статива.

— По-добре се научи да рисуваш седнала — нареди Дениъл. — Бременната жена не бива по цял ден да стои на крака.

— А ти гледай да си на крака преди пролетта — рече му Грант и прегърна жена си. — Тогава ще трябва да дойдеш до Мейн, за да кръстиш бебето.

— Кръстник, значи — повтори Дениъл. — Не е лесно на един Макгрегър да стане кръстник на децата на Кембъл. — Като подмина усмивката на Грант, той отново се обърна към Джени. — Но за вас ще го направя. Ти достатъчно ли си почиваш?

Ана хвана ръката му, за да премери пулса.

— Той е забравил, че когато бях бременна с Алън, последните три месеца работих в болницата. И никога не съм се чувствала по-добре.

— И аз се чувствах чудесно по време на първата ми бременност — намеси се и Серина. — Сигурно затова съм решила да опитам отново.

Трябваше му само секунда, за да осъзнае чутото.

— Отново ли?

Серина се повдигна на пръсти, за да целуне Джъстин, преди да се усмихне на баща си.

— Ами да. След седем месеца.

— О, значи имаме повод…

— А не, никакъв скоч, Дениъл — намеси се Ана. — Не и докато си в реанимация.

Той се намръщи, започна да мърмори, накрая разтвори широко ръце.

— Я, ела тук, момиченце!

Серина се наведе към него и се притисна в прегръдката му.

— И да не си посмял повече да ни плашиш така! — прошепна на ухото на баща си тя.

— Добре, де, стига си гълчала! — прошепна й той в отговор и я погали по косата. — Лоша като майка си. Да се грижиш за нея — обърна се към Джъстин. — Не искам следващият ми внук да се роди пред монетния автомат.

— Хайде на бас, че ще бъде момиче!

— Ще загубиш. — Дениъл се обърна към Даяна. — Трябва да го възпираш.

— Не бъди алчен — рече снаха му и хвана ръката му.

— Един мъж трябва да бъде алчен, когато стане на определена възраст, нали Ана?

— А една жена трябва да взема самостоятелни решения на всяка възраст.

— Ха-ха! — Изключително доволен, Дениъл огледа победоносно стаята. — Никога ли не съм ви казвал, че майка ви се бори за равноправие на жените или как там й викат — еманципация, още преди да бе станало на мода? Да живее човек с нея, не бе нищо друго освен експеримент. И престани да мериш пулса ми! Няма по-добро лекарство от децата, не го ли знаеш?

— Тогава ще трябва да ти дадем още едно — отвърна Ана и кимна на сестрата, която стоеше пред вратата. Бяха нарушили куп разпоредби и болнични правила. Какво от това, че щяха да нарушат още едно.

Почувства как Дениъл стиска пръстите й, докато Алън вкарваше Шелби върху стола-количка в стаята.

— Какво е това? — попита той и направи опит да се изправи, но Ана не му позволи.

— Това е Дениъл Кембъл Макгрегър — тържествено рече Шелби, откривайки личицето на малкото вързопче, което държеше в ръце. — Той е на осем часа и двадесет минути и иска да види дядо си.

Алън взе сина си и го сложи в ръцете на баща си. Цялата нощ се бе молил да може да го направи.

— Това се казва изненада — промърмори Дениъл, без да се опитва дори да спре сълзите, които се стичаха от очите му. — Внук, Ана! Виж, има моя нос. И ми се усмихва! — Когато Ана се наведе, той се разсмя. — Само не ми казвай, че дрънкам празни приказки. Мога да разпозная усмивката, когато я видя. — После се обърна към сина си. — Добра работа, Алън! Майсторска!

— Благодаря, татко. — Алън седна на леглото и сложи ръка върху ръката на баща си, който държеше сина му. Три поколения Макгрегър.

— Кембъл ли казахте? — рече неочаквано Дениъл. — Правилно ли чух? — Той погледна строго Шелби.

— Съвсем правилно. — Тя хвана ръката на Алън и стана от стола. Бяха минали само девет часа от раждането, но се чувстваше силна като бик. Или по-точно като Макгрегър. — Ще трябва да приемеш факта, че внук ти е наполовина Кембъл, Макгрегър. — Брат й се засмя, а тя вирна брадичка — И може би по-добрата половина.

Очите му блеснаха. Ана забеляза, че цветът на лицето му се промени. Той отвори уста и се разсмя гръмогласно.