Нора Робъртс - Сега и завинаги

Всъщност, докато не дойдоха родителите й, Ана не почувства някакво особено неудобство. Когато те влязоха, пристъпи към баща си със затаен дъх.

— Радвам се, че дойдохте. — Надигна се на пръсти и го целуна по бузата, макар да не бе сигурна в реакцията му.

— Изглеждаш добре — каза баща й не много студено, но тя почувства резервираността му.

— И ти. Здравей мамо! — Ана докосна бузата и на майка си и се усмихна при окуражителното й стискане.

— Изглеждаш великолепно, Ана… — Майка й погледна бързо съпруга си. — Изглеждаш щастлива.

— Аз съм щастлива. Ще ви донеса нещо за пиене.

— Не се безпокой за нас. Имаш толкова много гости. А, тук е Пат Донахю! Ще отидем при тях. Не се тревожи.

— Добре. — Преди да се отдалечат, баща й хвана ръката й. — Ана… — Той явно се поколеба, като почувства, как ръката й замръзва в неговата. — Радвам се да те видя.

Това й беше достатъчно. Тя обви с ръце шията му.

— Ако дойда някой ден при теб в офиса, ще излезем ли заедно?

— Ще ми дадеш ли да карам колата ти?

— Може би — усмихна му се щастливо Ана.

Той премига и я погали по главата, както когато беше малка.

— Върви при гостите си.

Когато се обърна, Ана видя Дениъл да й се усмихва. Отиде при него.

— Изглеждаш още по-хубава — прошепна той.

— Какво става? — попита Майра, като застана до тях. — Домакинът и домакинята не бива да остават сами и да си гукат като влюбени гълъбчета. Дениъл, надявам се, че ще спасиш нашия губернатор от конгресмена преди да е загубил апетита си. Губернаторът, имам пред вид. — Дениъл промърмори нещо. — Ана, защо не отидем при Катлийн. Умирам от нетърпение да видя физиономията й, когато зърне обеците ти. Нали я знаеш колко е завистлива!

— Не се заяждай много, Майра — предупреди я Ана, докато си проправяха път сред гостите. — Не забравяй, че изтънченото коварство е по-отровно.

— Разбира се, скъпа. Ако по-често си пъхаше носа тук и там из нашето общество, щеше да се натъкнеш на удивителни примери. О, Катлийн, каква прекрасна рокля имаш!

Катлийн прекъсна хвалбите относно лятната си ваканция и изгледа Майра. Ана не бе съвсем сигурна, но й се стори, че Малоунови въздъхнаха с облекчение.

— Благодаря. Сигурно трябва да ти поднеса своите поздравления и най-добри пожелания. Не съм те виждала, откакто избягахте с Хърбърт в Мериленд.

— Така е. — Майра отпи от чашата си, като реши да не обръща внимание на заядливия тон и това не особено благосклонно описание на сватбата й. Човек не обръща внимание на завистта, когато е щастлив.

— Сигурно ще ни кажеш нещо за семейния живот, макар че подобен начин на сключване на брак ми изглежда доста прибързан.

— Всеки според предпочитанията си — отвърна Майра и си напомни, че това бе партито, което даваше най-добрата й приятелка. Иначе щеше да сръфа Катлийн както заслужаваше.

— Ами да! — кимна Катлийн. — Но е направо срамота с Хърбърт да се правите на отшелници, след като целия град говори за вашата сватба. И всички очакват голямо тържество.

— Страхувам се, че Хърбърт и аз нямаме подобни намерения. Искаме да приключим с обзавеждането на къщата си преди да поканим най-близките си приятели. Нали разбираш? Само най-близките.

Ана усети, че градусът се повишава и реши да се намеси.

— Убедена съм, че си имала натоварено лято. Катлийн.

— О, да — погледна я студено Катлийн. — Направих малко пътуване до морето и когато се върнах, научих, че Майра и Хърбърт са се оженили, а пък ти си сменила адреса си. Трябва ли да поздравявам и теб?

Ана сложи ръка върху рамото на Майра, за да я успокои.

— Съвсем не. Направила си хубав тен. На мен не ми остава време за това.

— Сигурна съм, че е така. — Катлийн отпи дълга глътка. Не й беше лесно да преглътне факта, че две от жените, за които мислеше, че ги превъзхожда, бяха сграбчили двама от най-интересните и перспективни мъже в града. Особено след като самата тя бе хвърлила око на Дениъл и си правеше определени планове. — Кажи, Ана, как трябва да ви представям двамата с Дениъл, ако се наложи? Страхувам се, че нямам много опит в тези работи.

Търпението на Ана, макар и безкрайно, бе на изчерпване.

— Какво значение има?

— Голямо. Например скоро смятам да направя парти. Не знам дори как да надпиша поканата си до теб.

— Не бих се притеснявала за това.

— Пък аз се притеснявам. — Очите й бяха ококорени и злобни. — Мразя да правя гафове. — Тъй като осъзна, че заяждането й бе несполучливо, Катлийн иззлобя още повече и изтърва нервите си. — Защото всъщност не знам кое е по-учтиво — „любовница“ или „държанка“.