Нора Робъртс - Нощен патрул

— Може би. — Той се изправи. — Никога няма да разберем. — Погледна към напукания под. — Жалко, хубав под. Сигурно ще струва майка си и баща си да се оправи.

— Може би ще го оставят така, за спомен. Ще привлича любопитни.

— Да. — Идеята се хареса на Хикмън. — Можехме веднага да го убием, но той въпреки това щеше да стреля. Бронираната жилетка щеше да спре куршума. Вероятно.

— Ала все едно, ако изстрелът не беше отклонен, ти щеше да си сериозно ранена.

Тя разсеяно притисна ръка между гърдите си, представи си отнемащата дъха болка.

— Улучвали ли са те някога в бронежилетка?

— Мен не, ала Делой са го улучвали. Имаше синина колкото юмрук. Освен това куршумът го повалил, той отхвърчал назад като парцалена кукла, ударил си главата в тротоара и получил сътресение на мозъка. Сигурно е боляло.

— Бих го предпочела пред куршума.

— Винаги. Аз си отивам. До утре.

— Да. Добра работа свърши.

— Ти също. А, твоят човек е в кухнята, превързват го.

— Какво значи превързват го?

— Леко приятелско одраскване. Съвсем мъничко.

— Бил е ранен? Прострелян?! Защо никой не ми каза?

Хикмън не си направи труда да отговори. Нея вече я нямаше.

Али влетя в кухнята с див тъмен блясък в очите. Джона седеше на една от масите, гол до кръста, и спокойно си пиеше брендито, докато Уил омотаваше с бинт рамото му.

— Чакай. Дай да видя. — Тя избута Уил настрани, разви бинта и се вгледа в дългия плитък белег. Накрая Джона опря ръка в брадичката й и я бутна настрани.

— Ох — каза той.

— Остави тази чаша, отиваш в болницата.

Джона вдигна брендито, без да откъсва поглед от очите й. Отпи.

— Не.

— Какво значи не?! На какво прилича това? Държиш се като някакъв идиот, който се опитва да покаже какъв е мъж! Ти си прострелян.

— Не точно, по-скоро одраскан. А сега, ако нямаш нищо против, Уил пипа по-нежно от теб. Искам да свърши, за да може да си върви.

— Раната може да се инфектира.

— Може и камион да ме блъсне, но нямам намерение нито да ме блъсне камион, нито раната ми да се инфектира.

— Няма нищо, Али, наистина. — Уил успокоително я потупа по рамото и отново взе бинта. — Много хубаво почистих. Имали сме и по-лоши рани на времето, нали, Джона?

— Разбира се. А в момента май само аз ти липсвам.

— Много мило. — Али грабна чашата и отпи.

— Мислех, че мразиш бренди.

Мразя.

— Защо не си сипеш чаша вино? — предложи Уил. — Аз почти свършвам.

— Нищо ми няма. Всичко е наред. — Тя пое дълбоко въздух. След всичко, което се случи, помисли си, ръцете й започваха да треперят. — По дяволите, Блекхоук, вероятно аз съм те простреляла.

— Вероятно. Реших да взема предвид обстоятелствата и да не те давам под съд.

— Много благородно от твоя страна. Сега, чуй ме…

— Френи отиде с Бет у тях — добави той, за да я разсее.

— Тя е добре. Още е малко нервна, ала е добре. Искаше да ти благодари, обаче ти беше заета.

— Готово. — Уил отстъпи крачка назад. — Рамото ти е в много по-добро състояние от ризата. Бих казал, че това е истинската загуба. — Той вдигна напоената с кръв риза и стомахът на Али се преобърна. — Искаш ли да се кача горе и да ти донеса друга, преди да си тръгна?

— Не, благодаря. — Джона вдигна ръце и се разкърши. — Добре се справи. Не си загубил уменията си.

— Ежедневие. — Уил взе якето си. — Бива си те, Али. Тази вечер можеше да стане голяма каша. Но теб си те бива.

— Ежедневие.

— Аз ще заключа. Лека нощ.

Али седна до масата и изчака, докато настана тишина.

— Добре, умнико, какво, по дяволите, беше намислил? Ти се намеси в полицейска операция.

— О, не знам. Може би мислех, че този ненормалник ще те убие. Това ме притесни. — Той й протегна чашата от бренди. — Ще ми я напълниш ли, след като ми я изпи?

— Много хубаво. Седи си тук, наливай се с бренди и се прави на герой. — Тя скочи, грабна чашата, после се предаде и обви ръце около врата му. — Никога повече недей да ме плашиш така.

— Няма да те плаша, ако и ти не ме плашиш. Не, просто стой така една минутка. — Джона зарови лице в косите й и пое дълбоко дъх. — Дълго ще те виждам как заставаш пред този пистолет. Страшно е.

— Знам.

— Ще се справя, Али, защото така стоят нещата. — Отдръпна я от себе си, впил поглед в очите й. — Има някои неща, които трябва да разбереш дали можеш да приемеш. Дали искаш да приемеш.

— Кои са те?

Той стана да си налее сам брендито и остави бутилката на масата.

— Има ли тук още полицаи?

— Освен мен?

— Да, освен теб.

— Не, чисто е.