Нора Робъртс - Нощен патрул

— Какво?

— Силните удари бият твоите воля и постоянство. Осем на два.

— Една игра не прави шампионат. — Али вирна брадичка и се отдалечи. Докато минаваше покрай дансинга, един мъж протегна ръка и с надежда я плесна по задника. Джона я видя как се закова на място, бавно се обърна и го изгледа ледено. Мъжът отстъпи назад, вдигна извинително ръце и изчезна между танцуващите.

— Справя се — отбеляза Бет до него.

— Да, справя се.

— Освен това си върши работата и не хленчи. Харесва ми приятелката ти, Джона.

Той бе прекалено изненадан, за да отговори, само проследи с поглед Бет, която бързо се отдалечи. Засмя се и поклати глава. Това не го бе очаквал.

Обявяването на последните поръчки едва не накара Али да се разплаче от благодарност. Бе на крака от осем сутринта. Най-съкровеното й желание бе да си отиде вкъщи, да се стовари на леглото и да спи през всичките скъпоценни пет часа, които имаше, преди да започне всичко отначало.

— Върви си — нареди й Бет. — Утре вечер ще ти покажа как се приключва. Добре се справи.

— Благодаря ти. Наистина ти благодаря.

— Уил, заведи Али в помещението за персонала, а?

— Няма проблеми. Доста хора имаше тази вечер. От всичко най-много обичам препълнен клуб. Искаш ли едно питие, преди да тръгнеш?

— Не, освен ако не мога да натопя краката си в него.

Той се засмя и я потупа по гърба.

— Френи, на мен ми сипи едно, а?

— Вече сипвам.

— Обичам да пийна едно бренди в края на смяната. Една чаша от хубавото. Ако размислиш — добави Уил, докато отключваше вратата, — просто си примъкни един стол. Човекът не взема пари от персонала за питието в края на смяната. — Тръгна, като си подсвирваше.

Али хвърли престилката в шкафчето си и извади чантата и сакото си. Тъкмо се обличаше, когато Джан влетя в стаята.

— Тръгваш ли? Изглеждаш утрепана. Аз по това време на нощта едва започвам да влизам във форма.

— Бях във форма преди около два часа. — Тя спря до вратата. — Не те ли болят краката?

— Не, имам стъпала от желязо. И повечето мъже дават по-голям бакшиш, ако се въртиш наоколо на високи токчета. — Джан се наведе и прокара ръка по бедрото си. — Човек трябва да използва това, което има.

— Аха. Лека нощ.

Али излезе от стаята, затвори вратата зад себе си и се блъсна в Джона.

— Къде си паркирала?

— Не съм с кола, дойдох пеша. — Тичешком, спомни си тя, ала това не променяше нещата.

— Ще те закарам до вас.

— Мога и сама да си отида, не е далеч.

— Часът е два сутринта. И една пресечка е далеч.

— За Бога, Блекхоук, аз съм полицай… — Преди да бе успяла да възрази, той улови здраво брадичката й с ръка и Али потресено замълча.

— В момента не си полицай — каза тихо Джона. — Ти си моя служителка и дъщеря на мой приятел. Ще те закарам до вас.

— Добре. Прекрасно. И без това краката ме болят. — Понечи да махне ръката му, но той я изпревари и плъзна длан към рамото й.

— Лека нощ, шефе — подвикна Бет и се засмя, докато минаваше покрай тях. — Отнеси момичето у дома.

— Точно това смятам да направя. По-късно, Уил. Лека нощ, Френи.

Уил вдигна чашата си с бренди, а Френи я гледаше със спокойните си сериозни очи. В главата на Али започна да се върти някакво подозрение.

— Какво беше това? — попита тя в момента, в който излязоха в студения въздух. — Какво точно беше това?

— Казах лека нощ на моите приятели и служители. Паркирал съм от другата страна на улицата.

— Извинявай, схванали са ми се краката, не мозъкът. Ти остави хората със съвсем определеното впечатление, че ние с теб имаме нещо общо.

— Точно така. Не се бях замислял за това, докато Бет не подхвърли нещо. Така нещата се опростяват.

Али спря до един лъскав черен ягуар.

— Как си представяш, че нещата се опростяват, ако хората си мислят, че между нас има някакви лични отношения?

— И това ми било детектив… — Джона отключи нейната врата и я отвори. — Ти си една красива блондинка с бедра до сливиците. Аз най-неочаквано те наемам, както нямаш практически никакъв опит. Първото, което ще предположат хората, които ме познават, е че те харесвам. Второто, което ще предположат, е че и ти ме харесваш. Събери всичко накуп и ще получиш любовна история. Или поне секс. Ще се качиш ли?

— Още не си ми обяснил как тези предположения опростяват нещата.

— Ако си мислят, че имаме нещо общо, няма да се чудят защо ти давам малко повече свобода на действията, защо идваш в моя кабинет. Ще се държат по-приятелски с теб.

Тя се замисли и кимна: