Нора Робъртс - Нощен патрул

— Ами, мога да се храня.

Бет се разсмя.

— Добре дошла в моя свят. Френи, това е Али, нова сервитьорка, която сега се учи. Френи е капитанът на бара тук.

— Здрасти — отзова се Френи и се усмихна бързо, докато с една ръка слагаше лед в коктейла, а с другата наливаше сода в една чаша.

— А този страхотен екземпляр в другия край на бара е Пит.

Високият широкоплещест негър, който в момента отмерваше някакво питие, им намигна.

— Да не вземеш да се сваляш с Пит, щото той си е мой и не си го давам на никоя друга. Нали така. Пит?

— Ти си ми на сърце, сладурано.

Бет отново се засмя и отключи една врата с надпис „Само за персонала“.

— Пит има красива жена и чакат бебе. Само се майтапим. Сега, ако по някаква причина трябва да влезеш тук… Здрасти, Джан.

— Здрасти, Бет. — Пищната брюнетка от другата страна на вратата имаше миловидно лице и дълга до кръста коса, опъната назад с шноли. Според Али бе около двадесет и петгодишна и облечена по последна мода. Поличката й бе с размер на носна кърпичка, а прилепналата блуза бе с малки сребърни копчета. Сребро проблясваше и на китките й, на ушите и на шията. Тя бе застанала пред огледалото и си оправяше червилото. — Това е Али. Нова е.

— А, да. — Усмивката, с която се обърна, бе достатъчно дружелюбна, но погледът й бе по женски преценяващ.

— Джан работи на бара — обясни Бет. — Обаче ако има нужда, помага и в клуба. — От другата страна на вратата се чу взрив от смях. — Тамтамите бият.

— По-добре да отивам там. — Джан върза на кръста си къса престилка с много джобове. — Късмет, Али, и добре дошла на борда.

— Благодаря. Всички се държат толкова приятелски — обърна се Али към Бет, когато Джан излезе.

— Когато работиш за Джона, ставаш нещо като част от едно семейство. Добър шеф е. — Бет измъкна от един шкаф престилка. — Съдираш си задника от работа, обаче той ти дава да разбереш, че го забелязва и оценява. Има значение. Ето, вземи това.

— Откога работиш за него?

— От около шест години. Отначало бях в „Бърза почивка“, неговия спортен бар. А когато откриха този клуб, той ме попита дали искам да се преместя. Заведението е от класа и ми е по-близо до вкъщи. Можеш да си оставиш чантата тук. — Тя отвори тясно шкафче. — Комбинацията се променя като завъртиш два пъти около нулата.

— Страхотно. — Али пъхна чантата си вътре, като извади мобилния телефон и го закачи на колана на полата си под престилката. Затвори шкафчето и зададе комбинацията. — Мисля, че съм готова.

— Искаш ли да минеш през тоалетната или да се измиеш?

— Не, добре съм. Може би само съм малко нервна.

— Не се безпокой. След няколко часа краката така ще те болят, че ще забравиш за нервите.

Бет се оказа права. Поне за краката. Към десет часа Али имаше чувството, че е изминала тридесет километра с неудобни обувки и че е вдигнала приблизително три тона табли, натоварени с мръсни чинии.

И насън можеше да мине разстоянието от масите до кухнята.

Живата група свиреше значително по-силно от касетофона, който озвучаваше до малко след девет. Тълпата я надвикваше, задръстваше дансинга и се блъскаше около масите.

Али трупаше чиниите върху таблите и наблюдаваше посетителите. Имаше много фирмени дрехи, скъпи часовници, мобилни телефони и кожени дипломатически куфарчета. Тя видя как една жена размахва бляскав диамантен годежен пръстен пред три приятелки.

Много пари има тук, отбеляза Али. И много им личи.

Вдигна натоварената табла и тръгна към кухнята. Когато минаваше покрай една симпатична двойка, мъжът й направи знак:

— Миличка, можеш ли да допълниш чашите на мен и на очарователната ми приятелка?

Тя се наведе към тях и с най-сладката си усмивка направи едно тихо и грубо предложение. Мъжът само се ухили.

— Ченгетата имат такъв мръсен език.

— По следващия случай, по който ще работя, Хикмън, аз ще си седя на задника, а ти ще се трепеш. Видя ли нещо, което трябва да знам?

— Още нищо не се е появило. — Той хвана ръката на жената до него. — Обаче ние с Карсън сме влюбени.

Лидия Карсън злобно стисна ръката му.

— В сънищата ти.

— Дръжте си очите отворени — посъветва ги Али и хвърли един поглед към чашата на Хикмън. — И се надявам това да е сода.

— Толкова е строга — чу зад гърба си мърморенето на Хикмън.

— Бет, на маса шестнадесет искат още по едно питие.

— Отивам. Добре се справяш, Али. Иди остави тази табла и си вземи почивката.

— Няма нужда да ми повтаряш.

В кухнята бе лудница, пълно с шум, викани на висок глас поръчки и топлина. Али с облекчение стовари таблата си и забеляза как Френи излиза през задната врата.