Нора Робъртс - Зовът на сърцето

Макгрегърови си бяха избрали противоположни по характер партньори — Джъстин, със спокойствието и тайните на комарджия, Даяна, сдържана и чувствителна, Шелби, освободена и даровита. Те бяха пъстра група със заинтригуващи подводни течения и въртопчета.

На Джени не й бе трудно да ги убеди да й позират за семеен портрет.

Въпреки че се съгласиха бързо и единодушно, съвсем друго беше да ги разположи. Джени искаше да се настанят в тронната зала, някои прави, а някои седнали. Последва дълго обсъждане на това, кой какво точно щеше да прави.

— Аз ще държа бебето — обяви Дениъл и присви очи да не би някой да се осмели да оспори позицията му. — Догодина можеш да нарисуваш още един портрет — обърна се той към Джени, — и тогава ще държа две. — Той се усмихна на Даяна и премести поглед към Шелби. — Или три.

— Да сложим татко да седне на трона… На стола си — предложи Алън и се усмихна. — По-изразително от това не може да бъде.

— Точно така. — Очите на Джени заиграха. — Ана, вие седнете до него. Може да държите ръкоделието си, ще изглежда толкова естествено.

— Жените да седнат в краката на мъжете си — обади се Кейн. — Това е естествено.

Мъжете потвърдиха единогласно, жените възнегодуваха.

— Тук може би ще поредуваме, за естетичен ефект — извиси Джени глас над препирнята. С организацията и авторитета на сержант пред новобранци тя започна да ги подрежда по свой вкус.

— Алън тук… — Хвана го под ръка и го заведе между столовете на родителите му. — И Шелби. — Тя побутна Шелби до него. — Кейн, ти седни на пода. — Джени задърпа ръката му, докато той, засмян, се подчини. — И Даяна — Кейн придърпа жена си да седне в скута му, преди Джени да довърши. — Добре, така става, Джъстин — ето тук с Рина. А Грант…

— Без мен… — възрази той.

— Прави, каквото ти казват, момче — прогърмя Дениъл и се обърна директно към внука си. — Винаги можеш да разчиташ на един Кембъл да ти създаде проблеми.

Грант изръмжа, застана зад стола на Дениъл и му се начумери отвисоко.

— Кембъл в семеен портрет на Макгрегър — страхотна идея, няма що.

— Двама Кембъл — напомни тутакси Шелби на брат си. — А Джени как ще рисува и седи едновременно?

Джени я погледна изненадано.

— Ще нарисува и себе си. Тя е умно момиче — избоботи Дениъл.

— Добре — съгласи се тя, доволна от предизвикателството и от включването й в семейната картина.

— Сега всички да се отпуснат. Това няма да трае прекалено дълго и не е като снимка, за която трябва да стоите неподвижно. — Джени приседна на дивана и започва, като използваше портативния триножник, който бе донесла. — Колоритна групичка — забеляза, избирайки цвят от кутията си. — Някой път трябва да ви увековеча с маслени бои.

— А да, ще искаме една картина за галерията, нали, Ана? Голяма. — Дениъл се усмихна замечтано и се облегна назад с бебето на ръце. — А и Алън ще има нужда от портрет, когато се настани в Белия дом — добави той доволно.

Алън погледна баща си.

— Тази поръчка ще е малко преждевременна. — Той прегърна Шелби.

— Ха! — отсече Дениъл и погъделичка внука си под брадичката.

— Винаги ли си искала да рисуваш, Джени? — попита Ана, докато бродираше разсеяно?

— Да, струва ми се. Не си спомням да съм искала да правя нещо друго.

— Кейн щеше да става доктор — припомни си Серена с невинна усмивка. — Така поне казваше на всички момиченца.

— Беше благородна амбиция — защити се Кейн, като вдигна ръка към коляното на майка си и придържаше Даяна с другата.

— Грант прилагаше друга тактика — обади се Шелби. — Мисля, че беше на четиринайсет. когато уговори Диди О’Брайън да му позира… Гола.

— Това беше само в името на изкуството — отвърна той, щом Джени вдигна вежда. — И бях на петнайсет.

— Изучаването на човешката фигура е важна част от образованието по изкуство — рече Джени. — Особено ясно си спомням един мъжки модел… А, тази гримаса е много естествена, Грант, задръж така.

— Значи рисуваш, така ли, момче? — Дениъл го погледна замислено. Интересуваше се главно защото още не бе успял да измъкне от него или от Шелби по какъв начин Грант си изкарваше хляба.

— Случва се.

— Художник, а?

— Не рисувам картини.

— Хубаво е за един мъж и една жена да имат общи интереси — започна Дениъл с проповеднически тон. — Спомага за добър брак.

— Направо не мога да изброя всички случаи, когато Дениъл ми е помагал в операционната — обади се Ана кротко.

Той изсумтя, засегнат.

— Промил съм доста рани по колената на тези тримата тук.