Нора Робъртс - Зовът на сърцето

Грант се изправи. Не се усмихваше, обаче в очите му играеха пламъчета.

— В Уинди Пойнт няма автосервизи. Ако ти трябва бензин, слизаш на пристанището и си помпаш. Ако ти се развали колата, търсиш Бък Гейтс. Той ремонтира моторните лодки. Двигателя си е двигател. — Последните думи бяха изречени с местен акцент и с лека усмивка. — Запали.

Джени седни зад волана, като остави вратата отворена. Завъртя ключа и моторът забръмча весело. Тя въздъхна облекчено и загаси. Грант затвори капака и отиде да прибере инструментите в камиона.

— Вилата ти е на около километър оттук, вляво. Не можеш да изпуснеш отклонението, освен ако не скиташ с фенерче през нощта в бурята.

Джени потисна смеха си и се помоли той да няма положителни качества, като например чувство за хумор. Искаше да го запомни като груб мъж с отвратителни обноски, който по една случайност бе поразяващо сексапилен.

— Ще внимавам.

— И не те съветвам да споменаваш, че си прекарала нощта при фара ни Уинди Пойнт — подхвърли Грант, като намести сандъчето в кабината. — Трябва да си поддържам репутацията.

Този път тя прехапа долната си устна, за да сдържи усмивката си.

— Така ли?

— Да. — Той я погледна и за миг се облегна на камиони. — Местните хора ме смятат за особен. Ще им падна в очите, ако научат, че не съм те изгонил навън и не съм ти тръшнал вратата.

Сега тя се усмихна — ала съвсем лекичко.

— Имаш думата ми. Никой няма да чуе от мен какъв самарянин си. Ако някой случайно ме пита, ще кажа, че си груб, невъзпитан и крайно неприятен.

— Ще ти бъда признателен. — Грант понечи да се качи в пикапа.

Джени извади портмонето си.

— Почакай, не съм ти платила за…

— Остави.

Та хвана дръжката на вратата.

— Не искам да се чувствам задължена…

— Твой проблем. — Той запали мотора. — Слушай, мръдни си колата, че ми пречиш да обърна.

С присвити очи Джени хлопна вратата. Чувството за благодарност се бе изпарило. Значи местните го смятаха за особен. Прозорливи хора. Тя тръгна по шосето предпазливо, като нарочно не гледаше в огледалото. Щом съгледа отбивката, зави наляво. Единственият спомен от Грант Кембъл беше бученето на камиона му по главния път. Джени реши повече да не мисли за него.

И не мислеше, докато караше покрай безброй маргаритки.

Шумът на пикапа скоро заглъхна в далечината. Понеже никакви дървета не препречваха погледа и тя почти веднага видя вилата и се очарова. Беше мъничка, но не чак като къщичката на седемте джуджета. Джени тутакси си представи дребна женица с престилка, която простираше пране, а на верандата — мъжът й, стар рибар, които майстореше нещо с ножче.

Някога боядисана в синьо, вилата беше белязана от времето и избледняла до синкаво-сиво. Беше едноетажна и приличаше на кутийка. Отпред имаше скромна веранда, а по късно Джени откри още една отзад, закрита, с изглед към заливчето.

Дървен кей, който не изглеждаше много устойчив се издигаше над огледалната водна повърхност. Някой бе засадил върба на брега, ала тя не цъфтеше.

Джени изгаси мотора и се смая от тишината. Беше приятно, спокойно — да, би могла да работи тук. И все пак предпочиташе оглушителния грохот на морето при фара на Грант.

Нали нямаше да мислиш за него, напомни си тя. Слезе от колата, вдигна първия кашон с продукти и изкачи дъсчените стъпала пред входа. Наложи й се да мери сили с ръждивата ключалка. След силно стържене тя поддаде.

Първото, което правеше впечатление, бе редът вътре. Вдовицата наистина поддържаше къщата спретната. Мебелите бяха покрити с калъфи, по които нямаше и една прашинка. Личеше, че идва редовно да чисти. На Джени това се стори трогателно и тъжно. Стените бяха светлосини. Бледи правоъгълници показваха къде едно време бяха висели картини. Понесла кашона с провизиите, тя тръгна към дъното на къщата и влезе в кухнята.

Тук също цареше ред. Пластмасовите шкафове бяха безупречно чисти, порцелановата мивка лъщеше. Джени завъртя кранчето и се увери, че водопроводната система бе в изправност. Остави кашона и излезе на задната веранда. Въздухът бе топъл и влажен, с вкус на море. Някой бе закърпил дупките в мрежата против комари. Подът беше напукан, но чист.

Твърде чист, помисли ти. В къщата нямаше признаци на живот, само едва доловимо ехо от живота, протекъл там отдавна. Повече и харесваше прашния безпорядък във фара на Грант. Там живееше някой. Джени тръсна глава и изтика мисълта за него вън от съзнанието си. И тук вече живееше някой и скоро това щеше да се почувства във всяко кътче на къщата. Тя отиде да разтовари колата.