Нора Робъртс: Ключът на смелостта

Предстояха тежки битки и той възнамеряваше да вземе активно участие във всяка от тях. Бе твърдо решен да бъде до нея, така че тя просто трябваше да го приеме. Щеше да й помага и да я спечели.

Зоуи смръщи вежди и не довърши това, което бе понечила да каже във връзка с осветлението.

— Защо ме гледаш така?

— Как?

Леко се наведе напред и изрече отговора си шепнешком, навярно за да не достигне до острия слух на сина й.

— Сякаш би предпочел хапка от мен, отколкото от гарнитурата в чинията си.

Брад се приближи достатъчно, за да я накара да трепне.

— Рано или късно ще получа тази хапка, Зоуи. Но не тук и сега.

— Имам предостатъчно грижи и без да мисля за теб.

— Ще се наложи да намериш място и за мен. — Закри ръката й със своята, преди да я отдръпне. — Помисли върху следното: Флин беше част от изпитанието на Малъри, както и Джордън от това на Дейна. Направѝ простата сметка, Зоуи. Оставаме само ние двамата.

— Добра съм по математика. — Тя отскубна ръката си, защото допирът я смущаваше. — Изводът от простата сметка е, че оставам само аз.

— Скоро ще видим кой е по-добър в събирането и изваждането.

Брад мълчаливо допи виното си.

В приемната, където намериха кафе и парчета ябълков пай, толкова апетитен, че накара Саймън да ококори очи, Малъри потърка гърба на Зоуи за кураж.

— Готова ли си?

— Трябва да бъда, нали?

— Всички сме с теб. Добър екип сме.

— Най-добрият. Мислех, че ще бъда подготвена, имах най-много време да се готвя. Не очаквах да се чувствам толкова уплашена.

— На мен ми беше най-лесно.

— Как можеш да говориш така? — Зоуи озадачено поклати глава. — Когато се захвана с търсенето, ти не знаеше почти нищо.

— Именно. А в твоята глава се върти всичко, което научихме и преживяхме през последните два месеца. — С усмивка на съчувствие, Малъри стисна ръката й. — Голяма част от него ми се струва страховита. Има и още нещо. Когато се съгласихме, ние трите не бяхме толкова свързани помежду си, с Роуина и Пит и с дъщерите. Сега всичко ни се струва още по-важно, отколкото преди два месеца.

Зоуи колебливо въздъхна.

— Не ме успокояваш.

— Целта ми не е такава. Товарът, който си поела, е тежък, Зоуи, и понякога ще се налага да го носиш сама, независимо колко се стараем да облекчим положението ти.

Малъри вдигна поглед, доволна да види Дейна, която се приближаваше към тях.

— Какво има? — попита Дейна.

— Кратко обсъждане, преди да започнем. — Малъри отново хвана ръката на Зоуи. — Кейн ще се опита да те нарани. Да те подмами. Всъщност дълго размишлявах върху това, защото предстои последният етап, в който той или ще спечели, или ще загуби всичко, и още по-упорито ще се старае да те спре.

Дейна хвана другата й ръка.

— Трепериш ли вече?

— Аз също мислих дълго. Страхувам се от него. — Зоуи изправи гръб. — Май искате да ми кажете, че трябва да се боя. Че ако наистина искам да бъда подготвена, трябва да изпитвам страх.

— Точно така.

— Тогава мисля, че вече съм напълно готова. Трябва да поговоря с Роуина, преди да ни заведе в стаята с портрета. Имам едно единствено условие, преди да преминем към следващия етап. — Извърна глава и се намръщи, когато имам Роуина да води разгорещен спор с Брад. — Защо той се озовава навсякъде, където пожелая да отида?

— Добър въпрос.

Дейна леко я потупа по гърба.

Малъри изчака, докато Зоуи тръгна към другия край на стаята.

— Дейна? И аз се боя.

— Е, ставаме три.

Зоуи застана срещу Роуина и прочисти гърлото си.

— Извинете за прекъсването. Роуина, трябва да разменя няколко думи с теб, преди да започнем следващото… търсене.

— Разбира се. Предполагам, че е във връзка с това, което тъкмо обсъждахме с Брад.

— Не мисля. Става дума за Саймън.

— Да. — Роуина я покани до себе си на дивана. — Именно. Брадли упорито настоява да направя нещо съществено конкретно за Саймън.

— Кейн няма да докосне момчето. — Хладният тон на Брад издаде непреклонност. — Няма да го използва. Саймън трябва да стои настрана. Условието не подлежи на обсъждане.

— Значи ти диктуваш условията за Зоуи и сина й? — попита Роуина.

— Не — припряно каза Зоуи. — Мога да говоря от свое име и от името на Саймън. Но благодаря. — Погледна Брад. — Благодаря ти, че мислиш за Саймън.

— Не просто мисля за него, държа да бъде ясно. Вие с Пит искате третия ключ. Искате Зоуи да успее. Кейн желае провала й. Казахте, че правилата не позволяват нараняване на смъртни, проливане на кръвта им и отнемане на живот. Миналия път той ги наруши и щеше да убие Дейна и Джордън, ако му се бяха оставили. Не можем да бъдем сигурни, че сега ще се бори честно. Дори имам основателни опасения, че ще постъпва още по-нечестно.