Нора Робъртс - Ключът на смелостта

Роуина й подаде пергамента.

— Намери отговорите — решително каза тя.

Когато останаха насаме, Пит застана зад Роуина и се загледа в портрета.

— Скоро той ще започне да я преследва — каза тя. — Нали?

— Да. Имаше достатъчно време да я опознае, да разбере какви са слабостите, страховете и желанията й. Ще ги използва срещу нея.

— Момчето е в безопасност. Каквото и да ни струва, трябва да го пазим. Голям сладур е, Пит.

Доловил болката и копнежа в гласа й, той я притегли към себе си.

— Ще го закриляме. С цената на всичко. — Докосна с устни върха на главата й. — Той няма да го докосне.

Роуина кимна и прикова поглед в пламъците.

— Дали тя ще има толкова голямо доверие, колкото аз на теб? Ще може ли след всичко, което е преживяла, и при риска, който поема?

— Всичко се свежда до смелостта на една жена. — Пит повдигна брадичката й и прокара пръст по нея. — Ако притежава дори искрица от твоята, ще спечелим.

— Не е имала до себе си мъж като теб. Не е имала никого. Всички те трогват сърцето ми, Пит. Не бях очаквала да изпитвам такава… — Сложи ръка на гърдите си. — …привързаност. Но най-дълбоко ме трогва смелата млада майка.

— Тогава вярвай в нея и в армията й. Те са… много упорити и умни. За смъртни.

Тези думи я накараха да се засмее и повдигнаха настроението й.

— Три хиляди години сред хората и все още проявяваш любопитство към природата им.

— Може би. Но за разлика от Кейн аз се научих да ги уважавам… и никога да не подценявам една жена. Ела.

— Притисна я в прегръдката си. — Да си лягаме.

Дълго след като бе пожелала лека нощ на Саймън, Зоуи си намираше занимания в къщата. Дълго след като синът й бе престанал да шепне на кучето, леглото бе изскърцало под тежестта на Мо и приглушеният смях бе утихнал, тя търсеше нещо, с което ръцете и съзнанието й да бъдат заети.

Срокът й започваше да тече призори и й се струваше, че дотогава не ще може да заспи.

Нямаше да бъде първата й безсънна нощ. Вече бе преживяла хиляди други. Нощи, в които Саймън бе капризен или болен. Нощи, в които се бе мятала, разтревожена заради неплатени сметки, или бе вършила домакинската си работа, защото не бе успяла да намери време за нея през деня.

Беше се случвало да не може да затвори очи и от вълнение. Спомняше си как през първата си нощ в тази къща часове наред бе обикаляла, бе докосвала стените и бе отваряла прозорците, кроейки планове за това, в което би искала да я превърне, за да създаде уютен дом за Саймън.

Предстоеше поредното важно събитие в живота й, така че нямаше да се оплаква заради няколко часа пропуснат сън.

В полунощ все още не се бе успокоила и реши да вземе дълъг, горещ душ, който нямаше да бъде прекъсван от капризите на момче, молещо за внимание.

Закачи най-красивата си нощница, червена като мак, на вратата и запали ароматна свещ, за да изпълни банята с благоухание. Вярваше, че подобни малки ритуали помагат за спокойния сън.

Пулсиращите струи отпуснаха тялото й и тя се наслади на усещането за мекота, което създаваше гелът за душ с аромат на праскова. Бе решила да поръча от него и за салона си. Замисли се върху напътствията и първо се опита да ги прецени като цяло, а след това като парчета от пъзел. Щеше да следва една нишка, докато… докато я отведе до следващата.

Стъпка по стъпка, щеше да започне да разбира цялостната картина. Творба на изкуството за Малъри, книга за Дейна. Какво оставаше за нея? Флакон шампоан или кутийка крем за лице? Усмихна се при тази мисъл. Това бяха нещата, които познава, освен всичко важно в света на едно деветгодишно момче. Умееше да създава уют и да преобразява различни вещи.

„Сръчна съм“, напомни си тя и се загледа в мокрите си ръце. Но какво общо имаше всичко това с пътеки през гората и богиня с меч в ръка?

„Път?“, помисли си тя, когато спря водата.

Навярно бе някакъв символ, защото никога не бе пътувала. И не очакваше в скоро време нещо да се промени.

Може би бе свързано с пристигането й във Вали или започването на съвместен бизнес с Малъри и Дейна.

„Или — каза си, докато се подсушаваше — просто става дума за живота“.

За нейния живот? Или този на трите дъщери?

„Ето посока, в която мога да поема“, реши и започна да нанася крем с ухание на праскова по кожата си.

В нейния живот не бе имало нищо особено интересно, но никъде не се споменаваше, че трябва да има. Спомни си как Дейна бе извадила отделни думи от своите напътствия и бе работила върху всяка от тях. Не бе зле също да опита.